Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Би било добре, но при Сара е твърде малко възможно. Това дете може да изтръгне изповед дори от Кентърбърийския епископ. Отсега ме е страх като си помисля как тя ще ме върти на пръста си някой ден. Освен това не се и съмнявам, че ще съм на път да полудея, когато дойде време обожателите й да почукат на вратата, вече съм прекарал няколко безсънни нощи да измислям въпросите, които бих им задал, за да ги видя колко струват. Но нищо не помага и аз твърдо съм решил да направя Сара своя дъщеря. Ана се обърна бавно към него.
— Какво?
Той издиша бавно.
— Нещата все още не вървят добре, нали? И първия път, когато ти направих предложение за женитба, пак толкова глупаво ли се държах? Вече не помня и дали беше тогава още по-нервна, но ми се струва невъзможно. — Той се засмя. — Цяла седмица не съм спал в очакване на днешния ден. Имах толкова много неща да ти казвам. Вече знаеш, че те обичам, мисля, че по този въпрос се изразих достатъчно ясно. Казах ли ти също, че нямам метреса и не съм имал откакто ти тогава ме напусна? Не искам да твърдя, че не е съм имал от време на време по някоя жена, аз съм все пак нормален мъж с нормални нужди. При това ерген. — Той прокара нервно ръка през косата си. — Но всичко това беше ни риба, ни рак — продължи той и се заразхожда нервно. — Не си представям, че би могла да ме упрекваш за това. Не съм имал продължителна връзка, не повече от една-две нощи. При това не много често. — Той отиде до камината, обърна се и се върна обратно. — Трябва да ме разбереш и да ми повярваш, Ана, че каквото и да е имало, ще ти бъда верен съпруг, какъвто щях да ти бъда и тогава. Беше най-голямата грешка в моя живот, че преди единайсет години не се опитах да те убедя в това и съм съжалявал сто и повече пъти. — Той спря и я погледа. — Помолих ли те вече да се омъжиш за мен?
Тя поклати леко глава.
— Не и през последните единайсет години или пък наскоро.
— Господи! — измърмори той, — изглежда съм в още по-лошо състояние, отколкото предполагах. Направо си губя ума, но то е естествено, когато става дума за теб.
— Да, чувството ми е познато. — Тя изсумтя, защото очите й отново плувнаха в сълзи. — О, Робърт.
— Вземи, мила — той й сложи копринената си кърпичка в ръката. — Защо все те разплаквам? Винаги съм искал само да те направя щастлива. Мисълта да станеш моя жена толкова ли е ужасна?
— Не е — изхълца тя.
— Мога ли да се надявам, че са сълзи от щастие? — Той я привлече нежно в обятията си.
Тя поклати глава.
— Любима, защо тогава? Зная, че не го направих както трябва, но нямам голям опит. Правил съм го само два пъти и двата пъти за теб. Представяш ли си колко грозно щеше да е, ако ми се наложеше да го направя и трети път.
Разплакан смях долетя от гънките на вече мократа му вратовръзка.
— Сега е вече по-добре — каза той и я целуна, където можеше да види. — Ана, аз те обичам и винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. В миналото направих много грешки и сигурно ще направя в бъдеще още много, но никога няма да причиня нарочно мъка нито на теб, нито на Сара, нито на децата, които ще имаме, може би, един ден. Не мога да ти обещая, че никога няма да те ядосам или да засегна чувствата ти, но и аз съм само човек. И все пак, ако ме искаш, кълна ти се, че до края на живота си ще се старая да те правя щастлива.
— О, Робърт — въздъхна тя отново и вдигна мокрото си лице, за да го погледне. — Моля те, не го казвай, не си длъжен да го правиш. Нали аз развалих всичко. Ти се опита да се извиниш, но за мен това не беше достатъчно. Бях коравосърдечна и непримирима и никога не съм преставала да съжалявам. Как можеш след всичко това още да ме искаш за жена?
— Много лесно — каза той и обгърна лицето й с ръце. — Нали те обичам и вярвам, че и ти ме обичаш. Защото онова, което ни свързва е много хубаво и не бива с лека ръка да се отхвърля, освен това, защото мисля, че прекарахме вече твърде много години разделени. Ана, нека си простим взаимно и нека забравим миналото, за да изпитаме щастието, което толкова отдавна ни чака. Моля те. Искаш ли да станеш моя жена и моя любима?
— Да — прошепна тя. — Толкова те обичам, Робърт.
Няколко минути по-късно икономът драсна леко по вратата, но двамата не го чуха, в резултата, на което лейди Ана и лорд Манинг шокираха почти до припадък стария човек. Лордът успя все пак да спаси подноса, преди той да падне на пода, и това беше много добре, защото му потрябваха две чаши чай, за да свести иконома на семейство Паркър.
— Така стана добре — каза лордът на бъдещата си съпруга, докато й помагаше да се качи в каретата. Наистина нямаше да е много уместно да започнат да изпълняват още там съпружеските си задължения, след като се намираха в салона на един банков директор. Потеглиха в посока на Манинг хаус с намерението да вземат Сара и да си направят пикник, на който да отпразнуват заедно с нея добрата новина.