Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Възхищавам се от лекотата, с която правиш комплименти.
Рурк прокара пръст по рамото й:
— Харесвам роклята ти.
„Добре че не видя как се паникьосах, като отворих гардероба“ — помисли си Ив.
— Реших, че ще ти допадне. Исках да бъда красива за теб.
— Когато влязох и те видях, си казах, че си най-красивата жена на земята. — Той й подаде чашата, сетне взе своята: — Да започнем отначало. Благодаря ти.
— Би трябвало да кажа, че подготовката ми е доставила удоволствие, но ще бъде опашата лъжа. — Въздъхна и промълви: — Живо ме интересува отговорът на един въпрос — защо си купил един милион чинии?
— Преувеличаваш, мила моя.
— Не много.
— Човек никога не знае колко души ще му дойдат на гости.
— Дори цялото население на Нова Зеландия да ни гостува, чиниите пак ще ни стигнат. — Ив отпи от шампанското си. — Изоставаме с графика.
— Не предполагах, че имаш график.
— Естествено. Планирах да пийнем по нещо, да вечеряме, да разговаряме… Идеята ми беше да те напия и да те прелъстя.
— Крайната цел ми допада. Едва не провалих вечерта, ето защо ще изкупя вината си, като ти се подчинявам безпрекословно. — Понечи да вземе бутилката с шампанското, но Ив го спря, като докосна рамото му.
— Да потанцуваме — промълви и го прегърна през шията. — Притисни се до мен. Не бързай.
Рурк я привлече към себе си, затанцува в синхрон с нея. Нежно я целуна по устните и кръвта му забушува. Обичаше тази жена, желаеше я страстно.
— Обичам вкуса на устните ти — задавено изрече тя. — Усетя ли го, искам все повече.
— Вземи ме целият. — Рурк още по-силно я притисна до себе си, ала тя извърна глава и жарките му устни сякаш прогориха страната й.
— Бавно — прошепна му. — Ще те любя бавно. — Прокара език по шията му и закачливо ухапа ухото му. — Толкова бавно, че ще бъде истинско изтезание. — Сграбчи го за косата и отметна главата му, докато очите им се срещнаха.
— Искам да викаш името ми, когато те обладая. — Тя леко го целуна по устните и рязко се отдръпна, като усети как тялото му се изви като лък. — Викай името ми, за да разбера, че в този момент за теб съществувам само аз. Знай, че на този свят нямам по-близък човек от теб.
Отново впи устни в неговите, езиците им се докосваха. От гърдите му се изтръгна дълбок стон, който се сля с нейния вик. Тя потръпна от сладката болка и се отдръпна миг преди да се предаде.
— Ив!
Гласът му подсказваше, че наистина е подложен на нечовешко изтезание. Ив се усмихна и взе чашите с шампанско:
— Жаден ли си?
— Не. — Понечи отново да я притисне към себе си, но тя ловко се отдръпна и тикна чашата в ръката му:
— Но аз съм жадна. Изпий шампанското. Изпий чашата до дъно, почувствай въздействието на алкохола…
— Близостта ти ми действа достатъчно замайващо. Позволи ми да те обладая.
— Първо аз ще те имам. — Тя взе устройството за дистанционно управление и последователно натисна няколко бутона. Панелът на стената като по магия се плъзна встрани и разкри ниша, в която стоеше широко легло, отрупано с възглавници. — Ив отпи от шампанското и смръщи вежди: — Защо не пиеш?
— Прекалено съм зашеметен. Какво правиш с мен, пожали ме.
Тя доволно се засмя, гласът й беше прегракнал от едва сдържаната страст:
— Почакай, още нищо не си видял и усетил.
Рурк също отпи от шампанското, остави чашата на масата и едва чуто каза:
— Смили се над мен.
Ив се приближи до него, помогна му да свали сакото си и се зае с копчетата на ризата му, като шепнеше:
— Обичам те… обожавам тялото ти… тази нощ ще му се наслаждавам.
Рурк потръпна в прегръдките й, а тя си помисли: „Какво главозамайващо усещане е да подчиниш на властта си един силен мъж!“ Почувства как той се напрегна, когато прокара пръст надолу по греди му. Но вместо да разкопчее панталона му, нареди:
— Седни.
Първичният инстинкт накара кръвта му да забушува, искаше му се да я сграбчи в прегръдките си, да я накара да моли за пощада. Едва се сдържа да не се поддаде на вътрешния си порив, за да просне Ив на пода и да задоволи страстта си.
— Не, не тук — прошепна тя, взе ръката му и я целуна. — Не ще можеш да помръднеш, когато приключа с теб. — Поведе го към леглото, както бяха прегърнати, сякаш танцуваха бавен валс. Съзнанието му се замъгли, но не от шампанското. Ив го накара да седне на леглото, коленичи пред него, прокара длани по бедрата му, сетне свали обувките му. Изправи се и промълви: — Ще донеса виното.
— По дяволите виното. Искам теб!
Тя се обърна и прелъстително се усмихна: