Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
Лизи се опита да отреагира правилно, както и при предишния си разговор с Канти, ръководена от все същата причина — за да свърши колкото се може пo-скоро с тази работа и да се захване със своите дела. Тя предполагаше, че по-късно ще може да се погрижи за сестрите си (искрено се надяваше, че ще може), но в момента угризенията на Дарла я интересуваха не повече от сегашното състояние на Аманда. Колкото и сегашното местонахождение на Джим Дули, добави мислено тя, стига да не се намираше в една стая с нея, размахвайки нож.
Увери сестра си, че е постъпила съвсем правилно, като се е обадила на Канти. И че няма никаква причина Канти да напуска Бостън и да идва тук. Добави, че непременно ще посети Аманда по-късно през деня.
— Ужасно е — каза Дарла и въпреки че съзнанието на Лизи бе прекалено заето с други мисли, изведнъж почувства болката в гласа на сестра си. — Ужасна е продължи Дарла и заизстрелва думите една подир друга: — Не исках да кажа това, естествено, че не е ужасна, ужасно е да я видиш такава. Седи като чучело. Една празна обвивка. В един момент сутрешното слънце освети лицето й… изглеждаше толкова стара…
— Моля те, успокой се, миличка — каза Лизи, докато галеше с върховете на пръстите си гладката лакирана повърхност на кедровата кутийка. Дори и през затворения капак долавяше извиращия от вътрешността й сладък аромат. Когато я отвореше, щеше да се наведе над нея и да се гмурне в този аромат, вдишвайки миналото.
— Хранят я с тръбичка — измънка Дарла. — Пъхат я, а после я изваждат. Ако не започне да се храни сама, сигурно ще трябва да оставят тръбичката завинаги в нея… — Тя въздъхна или може би изхлипа. — Хранят я с тръбичка, а вече е толкова измършавяла, че не може да говори, a сестрата ми каза, че понякога карат така в продължение на години, че понякога изобщо не се връщат. Ох, Лизи, не знам дали ще го понеса.
Последните й думи накараха Лизи да се усмихне. Пръстите й вече опипваха пантичките от задната страна на сандъчето. Усмивката й бе от облекчение. Разговаряше с Дарла — кралицата на драмата, Дарла — примадоната, което означаваше, че нещата се бяха върнали към онова състояние, в което всяка от двете играеше обичайната си роля. На единия край на линията бе Дарла Чувствителната — подайте й ръка, дами и господа! А на другия край — Крехката Лизи (крехка, но куражлийка). Да я чуем какво ще каже…
— Още днес следобед ще отида в „Грийнлон“ и ще поговоря с доктор Олбърнес. Дотогава сигурно ще имат по-ясна представа за състоянието й…
— Наистина ли мислиш така? — В гласа на Дарла се долавяше съмнение.
Лизи не знаеше, обаче каза:
— Абсолютно. А ти трябва да се върнеш вкъщи и да си починеш. Може би даже да поспиш.
— Ох, скъпа… — въздъхна театрално сестра й, — няма да мога да заспя.
На Лизи й беше все едно дали Дарла яде, спи, пуши трева или се изхожда сред бегониите. Единственото, което искаше, беше да затвори телефона.
— Пак ще се чуем, миличка, а сега гледай да се разтовариш. Слушай, не мога да говоря повече. Пека нещо във фурната.
Настроението на Дарла моментално се промени.
— О, Лизи! Ти? — Тази въпросителна интонация ужасно я вбеси. Сякаш през целия си живот не бе готвила нищо друго, освен… чийзбургери полуфабрикати. — Какво печеш? Бананов сладкиш?
— Почти позна. С боровинки. Трябва да му хвърля едно око, да не вземе да изгори.
— Но по-късно ще наминеш да видиш Манда, нали?
Искаше й се да закрещи, ала успя да се въздържи и рече:
— Непременно. Още днес следобед.
— Е, ами тогава… — Дарла внезапно млъкна. „Убеди ме казваше мълчанието й. — Поговори с мен още петнайсетина минути и ме убеди.“ — Значи… мога да се прибирам.
— Точно така. Чао, Дарла.
— И не смяташ, че съм сгрешила, като се обадих на Канти, така ли?
— Не! Ако искаш, обади се на Брус Спрингстийн! На Хал Холбрук! На проклетата Конди Райс!6
Само МЕ ОСТАВИ НА МИРА!
— Естествено, че не. Мисля, че си постъпила добре. Дръж я… — Лизи внезапно си помисли за малкото тефтерче с обсебености на Аманда. — Дръж я в течение.
— Ами… добре. Чао, Лизи. Предполагам, че скоро ще се видим.
— Чао, Дарла. Щрак. Най-накрая.
Лизи стисна клепачи, отвори сандъчето и вдъхна силния аромат на кедър. За миг си представи, че отново е петгодишно момиченце с шортите на Дарла, които вече й бяха омалели, и износените, но любими каубойски ботушки „Малката ездачка“ с избелели розови ушенца отстрани.
После надзърна в кутийката, за да провери какво има вътре и къде ли ще я отведе.
2.
Най-отгоре лежеше увит във фолио пакет, дълъг двайсетина сантиметра, широк десет и дебел около пет. На две места съдържанието на пакета сякаш искаше да излезе навън, обтягайки фолиото. Лизи не знаеше какво има вътре, но щом го вдигна, долови лекия дъх на мента (всъщност го бе почувствала доста по-рано, обаче тогава се губеше сред силната миризма на кедър) и споменът връхлетя още преди да развие пакета и да види твърдото като камък парче сватбена торта. В него бяха забити две пластмасови фигурки — кукла-момченце с фрак и цилиндър и кукла-момиченце с булчинска рокля. Бе възнамерявала да запази парчето торта в продължение на година и сетне да го изядат със Скот на първата годишнина от сватбата си. Не беше ли суеверие? Ако бе така, трябваше да сложи парчето във фризера, а то се бе оказало в кутийката.
6
Хал Холбрук (1925) — известен актьор; Кондолиза Райc (1954) — 66-и Държавен секретар на САЩ и втори в администрацията на президента Джордж Буш. — Б. пр.