Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
Все още не смееше да повярва, че всичко ще бъде наред, ала докато стоеше пред вратата и слушаше как Скот се връща към призванието си, тя знаеше, че е напълно възможно. Така и се оказа. Когато съпругът й сподели, че е уредил транспортирането в Америка на онова, което наричаше „Mein Gott Bed“, Лизи не направи никакъв коментар на думите му, макар и да знаеше, че никога вече няма да спят в него или да правят любов. Ако Скот й бе предложил да се позабавляват отгоре му — „Само веднъж, моя малка Лизи, в памет на старите дни!“ — тя щеше да му откаже. Нещо повече — щеше да му каже да си го начука сам. Ако на света съществуваше обладана от призраци мебел, това беше проклетият креват.
Сега Лизи се приближи до него, коленичи, повдигна покривалото и надзърна отдолу. И там, сред прашното пространство между кревата и пода, където отново витаеше миризмата на пилешки курешки (тя се бе завърнала „Като куче, което се връща при повърнатото от него“ — помисли си Лизи), бе онова, което бе търсила толкова отчаяно.
Там, сред сенките, се мъдреше кедровата кутийка на Доброто мамче.
VIII. ЛИЗИ И СКОТ
(ПОД ВКУСНОТИЙСКОТО ДЪРВО)
1.
Тъкмо влезе в обляната от слънцето кухня, носейки кедровата кутийка, и телефонът зазвъня. Лизи остави сандъчето на пода, вдигна слушалката машинално и измърмори „ало“, без да се бои от гласа на Джим Дули. Ако се обаждаше той, щеше да му каже, че е позвънила в полицията, и да затвори телефона. В момента беше прекалено заета, за да се страхува.
В ухото й обаче прозвуча гласът на Дарла — не на Дули, — която се обаждаше от една от стаите за гости в „Грийнлон“, и Лизи не се учуди особено, когато разбра, че Дарла се измъчва от чувство за вина, задето се е обадила на Канти в Бостън. Ами ако беше обратното и Канти се намираше в Мейн, а Дарла в Бостън? Навярно щеше да е същото. Тя не знаеше колко се обичаха Дарла и Канти в момента, ала явно се използваха взаимно, тъй както алкохоликът използва пиячката. Когато бяха деца, Доброто мамче повтаряше, че щом Кантата хване грип, Дарла тутакси вдига температура.