Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Ти наистина ли си Роланд от Гилеад?
Стрелеца го изгледа през надигащата се пелена от цигарен дим.
— Право казваш, сай, благодаря аз.
— Роланд, наследникът на Елд?
— Да.
— Син на Стивън?
— Да.
— Внук на Аларик?
В очите на Роланд проблесна нещо, което най-вероятно беше изненада. Самият Еди също бе изненадан, ала това не беше единственото, което изпитваше. Чувстваше се облекчен. Въпросите, които Тауър задаваше, можеха да означават само две неща. Първо, до него бе достигнало нещо повече от името на неговия дин и заниманието му. И второ — изглежда, букинистьт най-накрая започваше да осъзнава сериозността на ситуацията.
— На Аларик, точно така — рече Роланд. — Аларик с червената коса.
— Не знам нищо за косата му, ала знам, че е отишъл в Гарлан. Така ли е?
— Да. За да срази един дракон.
— И успял ли е?
— Не, било твърде късно. Последният дракон в тази част на света бил убит от един друг крал, който впоследствие бил отровен.
И в този момент за огромна изненада на Еди Тауър изведнъж заговори (малко неуверено) на Роланд на някакъв непознат език, който в най-добрия случай беше нещо като втори братовчед на английския.
Неговият дин кимна и отговори на същия език, произнасяйки думите бавно и отчетливо. Когато приключи, Тауър се облегна с въздишка на стената, а торбата с книгите му падна на пода.
— Какъв глупак съм бил — поклати глава.
Никой не го опроверга.
— Роланд, би ли излязъл за малко навън с мен? Трябва да… трябва… да… — Букинистьт заплака. Той каза още нещо на този странен език, пак завършващо с възходяща интонация, сякаш представляваше въпросително изречение.
Стрелеца се изправи, без да каже нещо. Еди също стана, потръпвайки от болката в крака си. Мдаамм, май все пак куршумът наистина бе останал в месото му — можеше да се закълне, че го усеща. Той стисна ръката на Роланд, дръпна го надолу и прошепна в ухото на своя дин:
— Не забравяй, че Тауър и Дипно имат среща в перачница „Търтъл Бей“ след четири години. Кажи му — на Четирийсет и седма улица, между Второ и Първа. Със сигурност знае мястото. Тауър и Дипно бяха… са… ще бъдат тези, които ще спасят живота на Дон Калахан. Сигурен съм в това.
Стрелеца кимна и се приближи до Тауър, който се бе свил в ъгъла и трепереше. Роланд му подаде ръка по обичая в Кала и колекционерът на книги се изправи, след което и двамата излязоха навън.
Когато Еди и Дипно останаха сами, младият мъж се обърна към по-възрастния:
— Състави договора. Твоят приятел ще ни продаде имота.
Арон го изгледа скептично.
— Наистина ли мислиш така?
— О, да — отвърна Еди. — Сигурен съм в това.
СЕДЕМ
Подготвянето на договора не отне много време. Дипно намери хартия в кухнята (в горната част на всеки лист имаше нарисуван бобър, който приличаше на герой от анимационен филм, и надпис „СПОСОБЕНТ НА ВАЖНИ НЕЩА“). Старецът започна да пише на един от листовете, като от време на време се спираше, за да зададе на Еди по някой въпрос.
Когато приключиха, Арон погледна към плувналото в пот лице на младежа и му каза:
— Имам малко таблетки перкосет. Искаш ли да ти дам от тях?
— Познай — рече му съпругът на Сузана Дийн. Помисли си, че ако ги вземеше сега, щеше да бъде готов за онова, което искаше да свърши неговият дин, когато се върнеше. Или поне се надяваше да е така. Куршумът продължаваше да си стои в плътта му и трябваше да бъде изваден. — Какво ще кажеш за четири, а?
Дипно го изгледа преценяващо.
— Знам какво правя — успокои го младият мъж. После добави: — За нещастие.
ОСЕМ
Арон намери две лентички детски лейкопласт в медицинската аптечка на бунгалото (на едната се виждаше Снежанка, а на другата — Бамби) и ги залепи върху раната на ръката на Еди, след като я поля обилно с дезинфектант. После, докато му наливаше чаша вода, с която да изпие таблетките, попита младия стрелец откъде е всъщност.
— Защото — каза, — макар и да носиш това невиждано пушкало с безспорен авторитет, говориш много повече като Кал и мен, отколкото като своя спътник.
Еди се ухили.
— Имам си напълно основателни причини за това. Израснал съм в Бруклин. В Ко-Оп Сити. — Помисли си: „Да предположим, че сега ти кажа, че точно в този момент се намирам там, а? Как ще реагираш? Еди Дийн, най-загорялото за секс петнайсетгодишно хлапе на света, което навярно върши поредната си простотия по улиците на Бруклин в този момент? Защото за този Еди Дийн най-важното нещо на света е чукането. Такива неща като рухването на Тъмната кула или някакъв си гаден пич с идиотското име Пурпурния крал изобщо, ама изобщо не го интересуват.“