Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Искаш ли да те изпратя до Флоренция? — попита той и докато говореше, се чудеше дали не е все още пиян от снощи — толкова нехарактерно му се струваше поведението му.
— О, да — отвърна Сирина, а мрачният й свят изведнъж се озари от златен лъч. — Много бих се радвала.
— Добре — лаконично каза Бо, удовлетворен, не, опиянен — усещане, което несъмнено се дължеше на плътските му желания, и вече си представяше най-близката странноприемница с голямо легло.
Пътуването до Флоренция, на разстояние от шейсет мили, продължи няколко дни, защото провинциалните странноприемници бяха далеч по-привлекателни от каретата и прашния път, а любенето — далеч по-изкусително от сбогуването. И на двамата не им се искаше да приключат хубавата си връзка.
Най-накрая, дори и с мудната скорост, с която пътуваха, те се озоваха във Флоренция. Когато пристигнаха в дома на семейство Кастели обаче, откриха, че домакините на Сирина бяха заминали за Рим за два месеца. Съседката прояви разбиране, но нямаше позволението им да се разполага с апартамента. Много съжаляваше, може би хазяинът щеше да позволи на Сирина да влезе, но той в момента бил в Пиза на гости на дъщеря си.
— Не са очаквали да ме видят преди юли — с въздишка каза Сирина и вдигна поглед към затворените капаци на прозорците, изведнъж изтрезняла при мисълта, че ще остане сама в непознат град. Това, което най-много я тревожеше обаче, беше, че без Кастели тя нямаше достъп до ателиетата, където искаше да учи.
— Ще трябва да ти намерим квартира — веднага каза Бо. — Коя страна на река Арно предпочиташ?
— Поне мога да си позволя квартира — заяви Сирина и бегло се усмихна, окуражена от деловата реакция на Бо, — благодарение на теб.
— Не, благодарение на уменията ти. Предлагам ти северната страна — там ще си по-близо до всичко. — Той я хвана за ръка и я стисна за кураж. — Ще кажа на кочияша да ни чака на Пиаца дела Синьория, докато потърсим апартамент. — Той нае карета, която натовариха с багажа и едва не препречиха улицата. — Реших да поостана още няколко дни, докато се установиш.
— Наистина ли ще го направиш? — задъхано отвърна Сирина, но после осъзна колко неподходяща е била реакцията й към човека, който постоянно беше заобиколен от обожаващи го жени. — Макар да се опасявам, че така само ще те използвам — каза тя.
— Да не разискваме кой кого ще използва, защото може да се замисля за съвестта си — каза той и се усмихна. — Що се отнася до престоя ми, ще ми е приятно. — Бо погледна надолу по павираната улица и се зазяпа в сградите, които скриваха слънцето. — Сега ми кажи какво смяташ, че можеш да си позволиш? — добави той, като съобразяваше финансовите й възможности.
Три часа по-късно, изкачили безброй стъпала и пребродили няколко квартала и тесни улички, те застанаха в салона на един слънчев апартамент с изглед към Арно. Отляво се виждаше мостът на ковачите, следобедното слънце къпеше в злато бавно течащата река под тях, а зелените хълмове на хоризонта бяха като рамка на живописната картина, сякаш аранжирана за тяхно удоволствие.
— Не мога да повярвам, че е на толкова умерена цена — щастливо отбеляза Сирина и заразглежда новия си дом. — След всички квартири, които гледахме, които при това бяха и по-малки.
— Като че ли хазяйката те хареса или й е приятно, че в къщата й ще живее английска дама. — Бо беше застанал зад нея, доволен, че и тя е доволна. Парите, които беше дал на хазяйката, за да превъзмогне нежеланието си да предостави стаята само за два месеца, определено бяха свършили работа. — Хайде да ви платя за цяла година — беше казал той, докато Сирина разглеждаше малката кухня в дъното. — Това би ли ви склонило?
Определено.
Когато Сирина се появи от задния коридор, насреща й излезе хазяйката с грейнало изражение и безброй съвети за близките пазари, църкви и магазини. Тъй като италианският на Сирина беше безупречен, хазяйката много хареса тази английска донна, говореща с флорентински акцент, и накрая разговорът им продължи надълго и нашироко с разпит за семейството на майка й.
— Тя като че ли наистина познава всички на север от Рим — отбеляза Бо, веднага след като хазяйката си беше тръгнала. — Няма да ти липсва човек, с когото да си бъбриш — добави той с усмивка.
— Дори може да ми помогне да науча малко повече за семейството на майка ми. Татко почти нищо не знаеше.