Дете на порока

— Подчертано не ми харесва графиня Ниоло — кисело каза Сирина, защото в момента пред погледа й премина модната кокетка.

— Не трябва да обръщаш внимание на Франческа. Тя е прочута с нахалството си.

— Очевидно ти си й обърнал внимание.

— Миналата година не съм те познавал. О, по дяволите — прошепна той. Въпросната дама сега се беше насочила към тях в бялата си ефирна муселинена рокля, която минимално прикриваше пищните й форми.

— Скъпи — изгука тя с начервени устни и съучастническа усмивка, а с поздрава си даваше да се разбере, че не иска да обърне внимание на никой друг, освен на Бо. — Знаеш как обичам да танцувам, велики мой. Ела! — подаде му ръка тя.

— Обещах този танц на госпожица Блайд — каза Бо с учтива усмивка.

— Защо ли пък аз да не поискам да потанцувам с младата госпожица — намеси се генерал Мак. Красивият австрийски благородник, изпратен от двора на Хабсбургите да командва неаполитанската армия, дотича по петите на графиня Ниоло.

— Идеално, Карл — измърка графинята и леко стисна ръката на генерала — жест, който не можеше да бъде сбъркан със случайно познанство. — Скъпият Бо и аз не сме се виждали от прекалено дълго време. Сигурна съм, че тази госпожичка много повече би предпочела да танцува с генерала.

— Не, не би го предпочела. — Тонът на Бо беше рязък и категоричен. Той познаваше барон Карл Мак фон Лайбрих. Беше развратник и пройдоха, който прекарваше повече време с жени, отколкото с войниците си.

— С удоволствие бих потанцувала — отвърна Сирина с поглед, насочен към генерала, и с красива усмивка.

— Извинете ни, Рошфор — каза армейският главнокомандващ с подигравателен тон. — Ще покажа на дамата как… — той за секунда се поколеба — се танцува валс в Палермо.

Бо беше стиснал устни и беше готов всеки момент да избухне. За миг впи поглед в Сирина, но тя размаха ветрилото под носа му и се отдалечи.

— Тя като че ли е своенравна, скъпи — чуруликаше графинята. — Предполагам, че до голяма степен на това се дължи привлекателността й. Искаш ли да си го изкараш на мен тази нощ, скъпи, да се поотпуснеш малко?

— Добра идея, Франческа — измърмори Бо, приковал оглед в генерала и Сирина, които бяха във вихъра на вала. Русите им глави бяха прекалено доближени, а усмивките им прекалено свойски. Той почервеня от ярост и стисна ръце в юмруци, за да обуздае гнева си.

— Потанцувай с мен — прошепна графинята. — Или още по-добре, ела с мен. Пожелах те в мига, в който те видях тази вечер. Знаеш какво да правиш с мен — онези дни в Капри… — Тя въздъхна и се приближи до него, за да го накара да почувства гърдите й с ръка.

Трябва да вървя, помисли си той, и преди месец щеше да го направи без никакво колебание. Тогава за него всички жени бяха едни и същи, а същественото беше утоляването на сексуалния му глад и удоволствието, което получаваше.