Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Той здраво държеше Сирина за ръка и се бранеше от домогванията и въпросите, доколкото можеше. Тя направо кипна от гняв, когато графиня Ниоло безсрамно му напомни за срещата им в Капри миналата година. Бо не обърна внимание на Франческа и отговори, че няма да остане дълго нито в Палермо, нито в Неапол и че е обещал на госпожица Блайд да бъде с нея тази вечер. Въздишки на съжаление се чуха от всички страни, заедно с по-остри коментари за красивата и великолепно облечена англичанка, която вървеше до него — ледени погледи, гняв, презрение, нахални забележки за будоари и опит.
Бо веднага се опита да отрече, че са му били любовници, но мълчанието на Сирина му послужи за предупреждение, че е нужен много такт, за да си върнат доброто настроение, на което се радваха доскоро.
— Казах ти, че не искам да идвам в двореца — изсъска Сирина, докато се опитваше да си освободи ръката, после изкуствено се усмихна на Ема, която им помаха от другия край на стаята.
— Ако тази вечер не беше в чест на адмирал Нелсън, може би щяхме да откажем — каза той. — Ето ги. Сигурно ще можем да си тръгнем след три или четири часа… Адмирале, много се радвам да ви видя отново. Ема, ти изглеждаш зашеметяващо в синьо. — Роклята й беше украсена с морски теми, в чест на постиженията на любовника й. На лентата на челото й беше избродирано „Нелсън“ и „победа“. — Позволете да ви представя госпожица Блайд, адмирале. Госпожице Блайд, адмирал Нелсън, най-великият английски герой.
Нелсън беше дребен, нямаше нищо забележително около личността му, макар че тази вечер беше облечен много официално и всичките му медали и отличия красяха униформата. Празният ръкав на дясната му ръка, ампутирана след битката при Санта Круз, беше закачен за гърдите му със звездата на ордена на Бат. Син на свещеник, който беше успял с храброст и кураж да се изкачи по опасната стълба на йерархията, той беше тих човек, независимо от високото си положение в обществото.
— За мен е чест да се запозная с вас, адмирале — каза Сирина с грациозен поклон.
— Не е ли прекрасна, Хорацио? — каза Ема, хванала под ръка адмирала. — Казах ти, че усмивката й е много мила.
Сирина се изчерви от тази похвала.
— Освен това се изчервява. Не е ли чудесно?
— Като английска роза — каза Нелсън с очарователна усмивка, насочена към любовницата му, после се обърна отново към Сирина. — Опасявам се, че Сицилия ще ви се стори много различна от Англия.
— Но тя е наш сигурен съюзник — намеси се лейди Хамилтън. — Благодарение на присъствието на Хорацио.
— Нищо не може да успокои кралицата така, както обещанието ми да не ги напускам. — Адмиралът леко се усмихна. На четиридесет години той изглеждаше много по-възрастен, не се усмихваше широко, защото липсваха горните му зъби, зрението на едното му око беше непоправимо увредено от шрапнел, а другото беше с частично перде. Косата му цялата беше побеляла. — Пролетта е най-хубавият сезон тук — продължи той. — Надявам се посещението да ви хареса.
— Благодаря, Ваше Височество. — Бо се обърна към него с учтивост, която се полагаше на новата му титла, херцог Бронте, която наскоро беше получил от крал Фердинанд.
— Лейди Хамилтън прави престоя ни изключително приятен — добави Сирина.
Докато Ема се усмихваше, адмиралът се обърна, за да чуе какво казва един флигел-адютант, а след малко той и лейди Хамилтън се отдалечиха, за да посрещнат кралицата.
— Не прилича на герой. Дребен е и говори тихо — каза Сирина, която беше забравила яда си в компанията на толкова велик човек. От години в Англия се славеха името и успехите на Нелсън, като се започне с победата му над испанската флота при нос Сент Винсент, скоро последвана от триумфа при Абукир. Кметът на Лондон беше дал банкет в негова чест, кралят го беше приел и му беше връчил ордена Бат, получил беше титла херцог, а после барон, компанията Източна Индия го беше наградила с десет хиляди лири, децата в училищата бяха пуснати във ваканция, когато новината за победите му стигна до Англия, биеха църковните камбани, имаше фойерверки, четяха се специални молитви и се композираха песни…
— Личните му качества като командир го издигат над другите — каза Бо. — Войниците му са готови да се бият за него независимо срещу кой съперник. Но и той обича ласкателството. Наблюдавай как Ема го хвали тази вечер. Доставя му удоволствие.
Вечерята беше великолепна, държаха се речи, пяха песни, четоха сонети в чест на адмирала и неговите победи. Кралицата му подари сабя с диамантена дръжка за спасението на двора в Неапол. Ема изпя с акомпанимента на дворцовия оркестър „Ето идва героят победител“. Няколко местни офицери изразиха благодарността си към адмирала с похвални речи. Вечерта завърши с фойерверки.