Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Защо обаче не тръгваше?
Той бързо прехвърли поглед от Сирина на графинята, сякаш сравнението или липсата на такова щеше да даде отговор на въпроса му. Нищо обаче не си беше на мястото и той дълбоко в себе си усещаше, че не може да остави Сирина в ръцете на този развратник.
— Ревнуваш — изненадано отбеляза Франческа.
— Не ставай смешна — обърна се той към нея.
— Много е свежа. — Графинята не беше глупава.
— Не е по-млада от теб.
— Но въпреки това… — с разбиране прошепна дамата, която миналата година Бо беше любил цели две седмици на Капри. Тя погледна танцуващите: — Карл жива ще я изяде.
— Не съм на това мнение — Бо за пръв път се усмихна.
— Значи тя те държи под контрол — замисли се на глас Франческа. — Жена страшилище под това пастелно кадифе и руса коса.
— Поддържа интереса ми.
— Нещо много трудно за човек с твоите развлечения. Къде я намери?
— Тя ми е далечна роднина — без запъване отговори той.
— Предполагам много далечна. Колко си учтив, Рошфор, когато по принцип не си.
— Има нужда от защита — каза той и отново се загледа в танцуващите. — Не познава този свят.
— Още по-добре за нея. Каза ли й колко е скучен и как само мъже като теб доставят разнообразие?
Той шеговито я изгледа.
— Трябва да се омъжиш повторно, Франческа.
— Да не би да ми правиш предложение?
Той сведе поглед, полускрит от спуснатите му клепачи.
— Много добре ме познаваш. Обичам свободата си.
— Както и аз моята. Слава Богу, че графът умря, преди да съм го убила. Беше ужасен мъж. Ако бях на твое място, скъпи, не бих оставила тази млада госпожица прекалено дълго с Карл. Много жени е омаял с чара си на русокос красавец.
— Ти не би ли могла да се справиш с него тази вечер?
Тя предизвикателно килна глава.
— Като лична услуга?
— Като лична услуга.
— Ще очаквам подходяща отплата, когато тя, ъ-ъ, отиде там, където жените в живота ти отиват най-накрая. Имам ли честната ти дума?
— Честна дума!
— Е, добре тогава — каза тя и леко понагласи огромното деколте на роклята си, защото от всяко по-рязко движение имаше опасност пищните й гърди да изскочат, — да видим дали Карл ще забележи новата ми рокля.
— Каква рокля?
— Именно. Колко приятно е, че на мода е разголеният гръцки стил, а аз съм достатъчно млада, за да се възползвам от него. И само за да е по-интересно — какво ще кажеш за един малък облог? Дали тези гърди ще могат да надвият на милата невинност?
— Това е единствено въпрос на време, скъпа — проточи Бо, запознат с предпочитанията на генерал Мак. — Обзалагам се на петдесет лири, че това ще стане за трийсет секунди.
— За двайсет секунди ще съм го обезвредила и в такъв случай ще искам една нощ специални забавления.
Той се поколеба, разбрал какво искаше да му каже с думата „специални“.
— Не е необходимо да е по време на това посещение, скъпи, по всяко време може — предложи му тя, защото най-хубавото й качество беше умението да разбира мъжете.
— Готово.
Когато Бо съпроводи графиня Ниоло на дансинга, бяха изтанцували едва няколко такта, преди да засекат генерала и Сирина и да ги накарат да спрат.
— Карл, скъпи — възкликна гърлено графинята, — ти просто трябва да потанцуваш с мен. Не си ли спомняш, че танцувахме на тази песен миналото лято във Виена? — Тя направи физиономия, сякаш си спомняше най-опияняващото събитие в живота им, и така се изпъчи, че имаше опасност гърдите й да се разлеят от корсета, напращели под финия и прозрачен муселин на роклята.
Генералът беше като хипнотизиран. Изглеждаше като войник от окопите, на който са му предложили банкет. — Не намираш ли Виена за прекрасна през лятото? — прошепна Франческа. — Тази страстна жега и бита сметана във всички студени напитки…
— Подчертано ми харесва битата сметана — намеси се Бо, защото генералът като че ли не можеше да отреагира.
— Карл и аз един ден отидохме в планината, нали, Карл — напомни му графинята и прокара пръст по златния ширит на яката на униформата му. — Беше толкова хладно и ободрително. Поплувахме. Спомняш ли си, скъпи? — продължи тя, защото знаеше, че не е забравил ласките им. Графинята го хвана за ръката. — Ако не възразявате, лорд Рошфор, бих искала да запазя Карл за себе си.
— Тя е почти гола — отбеляза Сирина с поглед към двойката, която се отдалечаваше. — И предполагам, че ти си скроил този номер.
— Стари приятели са — неутрално заяви Бо.
— Личи. Всички тези намеци за жега и бита сметана не бяха особено безобидни.