Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Карл не е фин човек, за жалост. Но танцува добре, като всички в двора на Хабсбургите. Хареса ли ти?
— Няма нужда толкова да се надуваш с номера си. Мина ми през ума и аз да си покажа прелестите и да накарам горкия Карл да избира.
— Първо, нямаше да го допусна, и второ — каза Бо с широка усмивка и с поглед, прикован в пищните й гърди, които се надигаха изпод модерното деколте, украсено с дантела, — решенията винаги зашеметяват генерал Мак, както би потвърдил всеки, който познава неаполитанската армия.
— Трябва значи да се задоволя с теб — усмихна се тя.
— Ще видя какво мога да направя, за да ти е забавно. — Той бързо премина с поглед из приемната, а изкусителната й гръд го караше да си мисли за по-интересно прекарване на времето от ролята на дворцов джентълмен. — Искаш ли да останем или да си вървим?
— Ще забележи ли някой, че ни няма?
— Не и ако не се промъкнем първо на терасата.
Те предпазливо се заизмъкваха, като на лунна светлина стигнаха ръка за ръка до Палацо Палагоня през градините на кралския дворец.
— Прощавай, ако развалих вечерта ти — подигравателно проточи той и й изви ръката, — но Карл нямаше да ти хареса. На сексуалния му репертоар липсва изисканост.
Тя вдигна поглед и видя как в профил Бо се усмихва в полумрака.
— Значи си ме спасил от скуката на едно отегчително сношение.
— Така излиза.
— Но аз така и не възнамерявах да легна с него — мило отвърна Сирина.
— Я виж ти! — гласът му беше безизразен.
— Сигурно си мислиш за другите жени, които познаваш.
— Я виж ти — този път в тона му пролича учудване.
— Генералът е много красив, но прекалено празноглав, скъпи. А и постоянно ме наричаше госпожица Брейт. Много взискателна си ме направил спрямо другите мъже, Рошфор — закачливо прошепна тя.
— Я виж ти — каза той още веднъж, но този път толкова тихо, че тя не го чу. Освен това беше странно, че за мъж, за когото половото сношение беше хубав вид социално общуване, думите й стоплиха сърцето му.
„Сирена“ напусна пристанището много рано на следващата сутрин, за да не може Сирина да промени мнението си за генерала. Ако го попитаха обаче, Бо би казал, че е било необходимо да вдигнат котва рано, за да хванат прилива.
Седемнадесета глава
На пети март, същия ден, в който „Сирена“ отплава за Легхорн, Бонапарт най-после разкри плановете си пред своите генерали. Генерал Масена, главнокомандващ италианската армия, получи следните нареждания:
„Събирам запасната армия от Дижон, която лично аз ще ръководя. След осем или десет дни ще ти изпратя един от моите адютанти с плана на действията за предстоящия поход. Ще разберете, че ролята ви е важна и не надхвърля възможностите ви. През март и април бих ви посъветвал да изпратите около четири пети от армията ви, приблизително 40 000 войници, в Генуа. В такъв случай няма да се опасявам, че врагът ще превземе града. Май и юни са друг въпрос, но дотогава ще сме започнали похода, а наставленията, които ще ви изпратя след десет дни, ще ви послужат за помощ. Най накрая повтарям: смятам, че сте в силна позиция. Възползвайте се максимално от това. Предвид характера на завзетите позиции, ние не можем бъдем победени, ако наистина искаме да спечелим. Спомнете си за великите ни подвизи! Впуснете се срещу врага с всички сили в мига, в който той направи ход…“
Планът за френско нахлуване в Италия вече беше пуснат в действие.
Осемнадесета глава
По време на пътуването им до Легхорн Сирина чувстваше, че безценното време, прекарано с Бо, вече идва към своя край. Откри, че се вглежда в него с по-голямо внимание, искаше с точност да запомни как изглежда, когато стои, ходи или лежи, как се усмихва, как хваща руля на „Сирена“ със силните си ръце със същите грациозни движения, сякаш гали тялото й, как я гледа с обич, със страст. Имаше нужда от спомените, които да я поддържат в пустошта на предстоящата й самота.
От време на време го докосваше, за да се успокои, той я поглеждаше как се усмихва, а сърцето й сякаш се късаше от мъка. Прекалено рано той щеше да изчезне от живота й.
А когато на втория ден оживеното пристанище най-накрая се показа, тя беше обзета от отчаяние.
Дали щеше да успее спокойно да се сбогува с него? Щеше ли да съумее да се държи учтиво и неутрално, според очакванията, както се изискваше от отхвърлените любовници?
Когато видя Легхорн, в гърдите на Бо също забушуваха необикновени чувства, чувства на недоволство и безпокойство, появили се без някакъв специален повод или обяснение, нови усещания за мъж, който винаги с облекчение се сбогуваше с любовниците си. Сирина наистина щеше да му липсва, размишляваше той, донякъде изненадан, а не само красивото й и изкусително тяло. Само след минути щяха да се сбогуват — това не го радваше особено, докато не го осени една неочаквана мисъл, която го накара да преосмисли мотивите и избора, който му се предоставяше.