Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
— Трябваше да ни предупредите — каза трета.
— Как бих могъл да ви предупредя — отвърна той, — след като нямах представа как ще реагирате?
В очите на някои от обърканите се появи проблясък. Той не си играеше с тях. Наистина искаше да знае.
Много особен човек.
Тогава един се обади:
— А вие какво мислите?
— Не знам — отвърна той.
— Но какво мислите?
Той мълча дълго време.
— Мисля, че такова нещо, качество, съществува, но щом се опитаме да го дефинираме, всичко се обърква. Не можем да го сторим.
Одобрително мърморене.
Той продължи:
— Защо е така, не знам. Надявах се да открия някакви хрумвания във вашите съчинения. Просто не знам.
Този път групата мълчеше.
В следващите часове тоя ден се получиха още такива суматохи, но доста студенти във всяка група се опитаха да му дадат доброжелателни отговори, от което разбра, че първият час е бил обсъждан по време на обедната почивка.
След няколко дни той изработи собствена дефиниция и я изписа върху черната дъска, та да бъде преписана за потомството, дефиницията гласеше, „качеството е мисловна и словесна характеристика, която се осъзнава по немисловен път“. Тъй като дефинициите са продукт на ограничено, формално мислене, качеството не може да бъде дефинирано.
Обстоятелството, че тази „дефиниция“ всъщност беше отказ да даде дефиниция, не предизвика коментари. Студентите нямаха опит във формалното мислене, който би им позволил да разберат, че във формален смисъл неговото изявление е напълно ирационално. Ако нещо не може да се дефинира, няма формален рационален начин да се знае, че то съществува. Нито пък може наистина да се каже другиму какво представлява то. Не съществува всъщност формална разлика между неспособност да се дефинира и глупост. Когато кажа: „Качеството не може да се дефинира“, всъщност формално казвам: „Глупав съм, за да го проумея.“
За щастие студентите не знаеха това. Ако бяха повдигнали тези възражения, той не би имал какво да им отговори по онова време.
Но тогава написа под дефиницията: „Макар качеството да не може да се дефинира, вие знаете какво е това качество!“ И бурята се разрази отново.
— Не, не знаем!
— Да, да, знаете.
— Не, не знаем!
— Знаете! — каза той и се приготви да им покаже едни материали.
Бе подбрал две студентски съчинения. Първото бе разхвърляна несвързана работа е интересни идеи, които не се оформяха в някакъв краен резултат. Второто бе великолепна работа на един студент, който сам не можеше да разбере защо се е получило така добре, Федър прочете и двете, после поиска да вдигнат ръка ония, които смятат, че първото е по-добро. Вдигнати бяха две ръце. Той попита колцина смятат второто за по-добро. Вдигнаха се двадесет и осем ръце.
— Каквото и да е онова — каза той, — което накара преобладаващото мнозинство да вдигне ръка за второто съчинение, аз го наричам качество. Така че вие знаете какво е то.
Последва дълга пауза на размисъл и той не я прекъсна.
Това бе просто интелектуален скандал и той го знаеше. Вече не преподаваше, а индоктринираше. Изграждаше едно въображаемо понятие, дефинираше го като неподлежащо на дефиниране, заявяваше на студентите въпреки техните протести, че знаят какво е то, и им го демонстрираше по начин, логически така объркващ, както и самото понятие. Този номер мина, защото логическото опровергаване изискваше повече способности, отколкото притежаваше който и да било от студентите. През следващите дни той непрекъснато предизвикваше опровержения, но такива нямаше. Продължи да импровизира.
За да закрепи схващането, че те вече знаят какво е качество, въведе практиката да прочита по четири студентски работи и да кара всеки да ги подрежда според качеството им върху лист хартия. Сам правеше същото. Събираше листчетата, пресмяташе резултатите върху черната дъска и усредняваше мнението за цялата група. После показваше собственото си подреждане и то почти винаги бе близо, ако не еднакво със средното на групата. Когато се получаваха някакви различия, то бе обикновено поради това, че две от работите биваха близки по качество.
Отначало студентите бяха запалени от тия упражнения, но с течение на времето започнаха да им стават скучни. Какво имаше предвид той под качество, бе очевидно. Те също така очевидно знаеха какво е то, така че вече не им бе интересно да слушат. Въпросът им вече бе: „Добре, знаем какво е качество. Как да го постигнем?“
Сега най-после стандартните реторически текстове заеха полагаемите им се места. Изложените в тях принципи не бяха правила, срещу които да се въстава, не бяха основни принципи сами по себе си, а само техники, начини за постигане на онова, което единствено имаше значение и бе независимо от техниките — качеството. Онова, което бе започнало като ерес срещу традиционната реторика, се превърна в чудесно въведение към нея.