Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
С решителен жест събра и подреди на купчина покриващите масата карти и записки, вдигна глава и се огледа.
— Наострете си ушите! — каза рязко той на регистраторите. — Чуйте разпорежданията ми.
Подчинените му застинаха в очакване.
— Всеки от вас — започна той — е слушал вчерашната реч на господин фелдмаршал Коехорн пред сержантите и офицерите. Подчертавам, уважаеми господа, че онова, което маршалът каза на военните, нас не ни засяга. Вие ще имате други задачи и разпореждания. Мои разпореждания.
Евертсен се замисли и потърка челото си.
— Военачалник Коехорн беше казал следното: „Мир с къщите, война с крепостите“. Знаете този принцип, учили са ви на него във Военната академия. Този принцип действаше до днес, от утре трябва да го забравите. От утре сте длъжни да се ръководите от друг принцип, който отсега нататък ще стане девиз на нашата война. Този девиз и моята заповед гласят: война с всичко живо. Война с всичко, което може да гори. Вие трябва да оставяте след себе си изпепелена земя. От утре пренасяме тази война отвъд линията, зад която ще се оттеглим след подписването на мирния договор. Ще се оттеглим, но там, отвъд тази линия, трябва да остане изпепелена земя. Кралствата Аедирн и Лирия трябва да бъдат превърнати в пепел! Спомнете си Соден! Днес дойде времето за възмездие!
Евертсен се изкашля.
— Преди войската да остави след себе си изпепелена земя — каза той на мълчащите регистратори, — ние трябва да извлечем от тази земя и тази страна всичко, което успеем, всичко, което може да умножи богатствата на нашата страна. Ти, Аудегаст, ще се заемеш с натоварването и извозването на вече събраната и складирана селскостопанска продукция. Това, което е още на полетата и което героичните рицари на Коехорн не успеят да унищожат, трябва да се събере.
— Нямам достатъчно хора, господин пристав…
— Ще има достатъчно пленници. Накарайте ги да работят. Мардер и ти… забравих как ти викат…
— Хелвет. Еван Хелвет, господин пристав.
— Заемете се с живия инвентар. Съберете стадата, откарайте ги в съответните места под карантина. Внимавайте за шап и други зарази. Болният или подозрителен добитък да се убие, труповете да се изгорят. Останалите да се отведат на юг по определените за целта пътища.
— Слушам.
„Сега специалните задачи — помисли си Евертсен, вглеждайки се в подчинените си. — На кого да ги възложа? Всички са младоци, с жълто около устата, малко неща са видели, нямат никакъв опит… Ех, липсват ми старите, опитни пристави… Войни, войни, постоянно войни… Войниците загиват често и в големи количества, но и съдебните пристави — като се има предвид съотношението — не много по-рядко. Обаче сред войниците загубите са незабележими, защото армията постоянно се попълва — всеки иска да е войник. А кой иска да е пристав или регистратор? Кой, когато се върне, и когато синът му го попита какво е правил по време на войната, би искал да отговори, че е отмервал зърно, че е броил миризливи кожи и е претеглял восък, че е водил мучащи и блеещи стада по неравни, покрити с волски изпражнения пътища, гълтайки прах, смрад и мухи…
Специалните задачи. Металургичен завод в Гулета с огромни пещи. Каламинов завод и голяма ковачница в Ейсенлан, петстотин центнера7 годишна продукция. Вълнени манифактури в Алдерсберг. Малцови мелници, винени заводи, тъкачни и бояджийски цехове във Венгерберг…
Да се демонтират и да се изнесат. Така заповяда император Емхир, Белият Пламък, Танцуващ на Гробовете на Враговете си. С две думи. Да се демонтират и изнесат, Евертсен.
Заповедта си е заповед. Трябва да се изпълни.
И най-важното. Минните шахти и техният добив. Монети. Скъпоценности. Произведения на изкуството. Но с това ще се заема аз самият. Лично.“
До издигащите се в хоризонта черни стълбове дим израснаха нови. И нови. Армията изпълняваше заповедите на Коехорн. Кралство Аедирн се превръщаше в страна на пожари.
По пътя, фучейки и вдигайки облаци прах, се точеше дълга колона от обсадни машини. За все още отбраняващия се Алдерсберг. И за Венгерберг, столицата на крал Демавенд.
7
Центнер — мярка за тегло, равна на 100 кг. — Б.пр.