През дебрите на Балкана

— Колко плащате?

— Плащам естествено само за двете животни, а именно на ден по десет пиастъра на парче.

— Да, такава е тук цената за чужденците, които не са запознати с обстановката и лесно могат да бъдат измамени.

— Така ли? Много ли плащам?

— Да. Местните хора плащат само половината.

— Ах! Ще види този негодник! Отсега нататък ще получава само пет пиастъра на ден!

— Не прибързвайте! Какъв паспорт имате?

— Тескере.

— Значи нямате препоръка към чиновниците? Тогава не бива да се изсилвате толкова. Къде наехте животните и водача?

— В Мастанли.

— Тогава ще му плащате досегашната цена, докато намерите друг водач. С него ще се пазаря аз.

— Чудесно! Много съм ви задължен! Колко има оттук до Мелник?

— Около двайсет и пет турски аача, или петнайсет немски мили — имам предвид по права линия.

— Значи около три дни път. Но тъй като не можем да летим, ще ни трябват повече.

— Хм — С моя жребец бих могъл да стигна дотам за по-малко от два дни. Мулетата обикновено са много опърничави. Как се държат вашите?

— О, много добре!

Той каза тези думи така провлачено, та предположих, че малко ме поизлъга, за да ме отклони от мисълта да се откажа от компанията му.

— Чуйте, драги Албани, вие май малко послъгвате? — попитах аз.

— О, в никакъв случай.

— Нима тези мулета, тези наети мулета, са без каквито и да е недостатъци?

— Е, това, което яздя, не е съвсем наред. Понякога има навика да се запира на предните си крака и със задните да хвърля къчове. А товарното животно не винаги се движи така както трябва. От време на време спира, за да поразгледа съсредоточено околността, а понякога ляга, за да поразмишлява и по странно стечение на обстоятелствата винаги там, където калта е най-дълбока. Но това не пречи, защото винаги наваксва пропуснатото. Щом се сети, че всяко, дори и най-малко движение е от полза за здравето му, хуква като бърз влак. Тогава цвили от удоволствие, защото вижда, че трябва да се връщаме да събираме нещата, които е изгубило. Такова животно заслужава съответната награда, но аз съм прекалено човечен, за да му я осигуря.

— Много съм ти благодарен! Най-голямата награда за подобно животно трябва да е да се подчинява на господаря си.

— Е, не съдете толкова строго! Навсякъде има опозиционно настроени духове. Всъщност това са единствените дефекти, които имат тези мулета.

— Изглежда, водачът ви е избрал за себе си най-доброто животно?

— Вярно е, но не мога да го упрекна за това. Всеки милее най-много за себе си.

— Това са благородни принципи, според които и вие най-много трябва да мислите за себе си. Любопитен съм да видя как ще минете с тези мулета през трудните пътища, които ни предстои да преодолеем. Накъде ще продължите след Мелник?

— Още не съм решил. Или ще тръгна на юг към Салоники, или на запад към Адриатическо море, за да се върна оттам до Триест по море.

— Съветвам ви да направите първото.