През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
— Моля ви, спомнете си, че добрият хаджия не е немец — казах аз. — Той не ви разбира.
— Ах, така ли? А какъв език говори?
— Арабски или турски.
— Тъкмо това са слабите ми места. Е, все ще се разберем някак си. Но сега ще трябва да приключа с пеенето. Време е за разказване.
Присъстващите бяха забелязали, че се е състояла съвсем неочаквана среща. С видимо неудоволствие установиха, че цитрата, която впрочем имаше само две струни, бе оставена настрана. Но триестецът се отказа от удоволствието да се наслаждава на възхищението им и се посвети изцяло на мен. Той ме дръпна да седна до него и каза:
— Хайде, разкажете ми какво ви се е случило оттогава насам!
— За това ще са ми необходими много вечери. Нека най-напред чуем какво сте преживели вие!
— Редуваха се и добри, и лоши неща. Едни завършваха щастливо, други — с неуспех. Сега се мотая по тези места, за да видя какви опасности предлага тази страна.
— Накъде ще продължите оттук нататък?
— Отивам на панаира в Мелник.
— Аз също.
— Прекрасно. Бихме могли да пътуваме заедно, нали?
— Да, при положение че имате добър кон, защото аз много бързам.
— О, разполагам с изключително хубаво животно. В това отношение няма никакви съмнения, че ще вървим заедно.
— Надявам се, че яздите по-добре, отколкото някога камилата, която взехме в Джеда.
— Не се притеснявайте! Яздя като индианец!
— Имате ли собствен кон?
— Не.
— О! Значи е нает?
— Да. Имам две мулета, едно за мен и едно за вещите ми. Притежателят им язди на друго муле като мулетар и водач.
— Колко плащате?
— Плащам естествено само за двете животни, а именно на ден по десет пиастъра на парче.
— Да, такава е тук цената за чужденците, които не са запознати с обстановката и лесно могат да бъдат измамени.
— Така ли? Много ли плащам?
— Да. Местните хора плащат само половината.
— Ах! Ще види този негодник! Отсега нататък ще получава само пет пиастъра на ден!
— Не прибързвайте! Какъв паспорт имате?
— Тескере.
— Значи нямате препоръка към чиновниците? Тогава не бива да се изсилвате толкова. Къде наехте животните и водача?
— В Мастанли.
— Тогава ще му плащате досегашната цена, докато намерите друг водач. С него ще се пазаря аз.
— Чудесно! Много съм ви задължен! Колко има оттук до Мелник?
— Около двайсет и пет турски аача, или петнайсет немски мили — имам предвид по права линия.
— Значи около три дни път. Но тъй като не можем да летим, ще ни трябват повече.
— Хм — С моя жребец бих могъл да стигна дотам за по-малко от два дни. Мулетата обикновено са много опърничави. Как се държат вашите?
— О, много добре!
Той каза тези думи така провлачено, та предположих, че малко ме поизлъга, за да ме отклони от мисълта да се откажа от компанията му.
— Чуйте, драги Албани, вие май малко послъгвате? — попитах аз.
— О, в никакъв случай.
— Нима тези мулета, тези наети мулета, са без каквито и да е недостатъци?
— Е, това, което яздя, не е съвсем наред. Понякога има навика да се запира на предните си крака и със задните да хвърля къчове. А товарното животно не винаги се движи така както трябва. От време на време спира, за да поразгледа съсредоточено околността, а понякога ляга, за да поразмишлява и по странно стечение на обстоятелствата винаги там, където калта е най-дълбока. Но това не пречи, защото винаги наваксва пропуснатото. Щом се сети, че всяко, дори и най-малко движение е от полза за здравето му, хуква като бърз влак. Тогава цвили от удоволствие, защото вижда, че трябва да се връщаме да събираме нещата, които е изгубило. Такова животно заслужава съответната награда, но аз съм прекалено човечен, за да му я осигуря.
— Много съм ти благодарен! Най-голямата награда за подобно животно трябва да е да се подчинява на господаря си.
— Е, не съдете толкова строго! Навсякъде има опозиционно настроени духове. Всъщност това са единствените дефекти, които имат тези мулета.
— Изглежда, водачът ви е избрал за себе си най-доброто животно?
— Вярно е, но не мога да го упрекна за това. Всеки милее най-много за себе си.
— Това са благородни принципи, според които и вие най-много трябва да мислите за себе си. Любопитен съм да видя как ще минете с тези мулета през трудните пътища, които ни предстои да преодолеем. Накъде ще продължите след Мелник?
— Още не съм решил. Или ще тръгна на юг към Салоники, или на запад към Адриатическо море, за да се върна оттам до Триест по море.
— Съветвам ви да направите първото.