През дебрите на Балкана

— Какво представляваха?

— Различни неща, които едва ли ще са интересни за вас.

— Да — и смъртта не може да ни раздели!

— Какво? Какво казахте?

— Толкова си хубава!

— Господине, не ви разбирам!

— Точна сметка от всички игри на скат. Това наистина е един изключително скъп спомен за изгубените игри срещу останалите със седем коза и три голи десетки.

— Какво говорите? Вече си мисля, че сте знаели какво е имало в портмонето ми!

— Доста добре.

— Но откъде?

— О, имах удоволствието да говоря за вас с една много хубава млада дама.

— Хубава? Млада? Къде?

— Изглежда, познавате много такива?

— Така е.

— Да, нали обикаляте света, за да си търсите жена.

— По дяволите! Сетих се за коя говорите: слугинята на гостилничарката с качето кисело мляко в…

— И вие ли я заварихте да бърка киселото мляко?

— От сутрин до вечер. Изглежда, това й е стихията.

— Всеки си има своите страсти. Нейният мъж, гостилничарят, също има своята.

— Каква? Грубостта ли?

— Не, това е само навик. Неговата страст е да не връща намерените неща.

— Намерил ли е нещо?

Извадих портфейла и му го дадох.

— Портфейлът ми! — каза той учудено. — Гостилничарят ли го е намерил?

— Да, и то докато още сте били там.

— Негодник! Но как стана така, че го е дал на вас, след като го е скрил от мен?

— Аз го принудих. Въпросната дама ми призна, че го е скрил. Разказах му подробно случилото се. Той отвори портфейла си и установи, че нищо не липсва.

— Заради мен сте се изложили на голяма опасност — каза той.

— Много ви благодаря.

— Заради вас ли? О не! Като чух, че бият някого, още нямах представа, че сте били там. Така че не сте ми задължен.

— А бедното момиче? Значи онзи я е бил затворил! А аз я търсих къде ли не и не можах да я открия.

— Искахте да се сбогувате с нея ли?

— Естествено. Аз съм голям привърженик на сбогуванията и изобщо на сантименталните сцени. Не се ли учудихте, като видяхте в бележника немски букви?

— Бях изненадан. Но засега стига толкова. Утре искам да тръгна на път много рано, затова вече ще си лягам.

— Отивате да спите? В никакъв случай. Трябва да ми разкажете какво ви се е случило през всичкото това време.

— Прекалено много е, за да мога да го изприказвам за една вечер. Впрочем нали ще пътуваме заедно, тогава ще имаме време за всякакви разкази.

— Къде спите?

— Като минете през тази порта, зад първата врата.

— А моята е третата.

— Значи сме съседи, защото до вас е стаята на двама от придружителите ми. Лека нощ!

— Лека нощ!

Отидох с Халеф първо в обора, за да нагледам конете. Добре се бяха погрижили за тях. Както обикновено преди лягане, казах на Рих една сура от Корана в ухото, а после се отправих към стаята си, но на двора видяхме мъжа с мрачното лице, който ни беше посрещнал. Той спря и каза:

— Господарю, тъй като песните свършиха и гостите се прибраха по стаите си, сега имам време да разговарям с теб. Ще дойдеш ли с мен?