Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Контрабандистът я изгледа преценяващо, но не каза нищо. После заговори с пушек, който излизаше от ноздрите му, и с провлачен глас:
— Бяхме четирима, когато тръгнахме да прекосяваме границата. Казаха ли ти какво е станало с другия?
Джамила поклати глава — не беше сигурна, че й се слуша.
— Стъпи на противопехотна мина. Няма по-страшно от това, повярвай. Не ме е страх, че ще ме застрелят или ще ме тикнат на топло, страх ме е само от противопехотните мини. Но на мен няма да ми се случи. Ще ме погребат цял. С всичките органи. Нищо няма да липсва.
Джамила не знаеше какво да отговори, затова попита:
— Имаш ли деца?
— Три момчета. На път е да се роди още едно. И то ще бъде момче, Иншаллах.
— А дъщери?
— И дъщери имам. Четири. — Той се наведе и се изхрачи, а лицето му се сгърчи от болка. — Трябва да се връщам. Имат нужда от мен.
— Е, имат нужда от теб силен и здрав, а не слаб и ранен. Първо си почини малко. После върви.
— Започвам да си спомням нещо — каза мъжът. — Чувал съм да говорят за теб. Разправят, че имаш за мъж един джин, който те посещава в безлунните нощи. Джинът ти носи тайните лекове, нали?
Джамила извади от долапа кръгъл меден поднос, на който сложи питка, чай и тигана с цвърчащите яйца. Занесе го внимателно на мъжа.
— Мъж джин… — усмихна се неволно тя. — Опасявам се, че съм най-обикновен човек и че животът ми е по-скучен, отколкото си мислиш.
Още щом изрече думите, съжали. Беше за предпочитане мъжът да я смята за изключително същество, за жена, каквато няма друга. Джамила не биваше да показва нито на него, нито на друг, че е несъвършена, уязвима, човек като всички останали знаят, че носиш сърце от стъкло, ще го разбият.
Момче от восък
Лондон, май 1978 година
В деня, когато задържаха скуотърите, Тобико също бе арестувана, но за разлика от другите изчезна скоро след като я пуснаха. Никой не знаеше къде е отишла. Притеснен, Юнус почука на вратата до изоставената къща. Отвори му старец, който само открехна вратата и надзърна иззад веригата.
— Извинявайте за безпокойството, господине. Търся приятелката си, едно момиче с черна коса и татуировки. Живееше ей в онази къща.
— В лудницата ли?
— Ъхъ — поколеба се момчето.
— Не познавам никакво момиче с черна коса и татуировки. Дано всичките са се махнали завинаги — отсече старецът. — Да се отърва и аз.
Вратата се затръшна.
Юнус реши да тръгне да търси сам из града. Въртеше педалите и обикаляше улица след улица, тичаше след всяка жена, която поне малко приличаше на Тобико, търсеше я по пазари и супермаркети, обществени перални и магазини за алкохол, а все не можеше и не можеше да я намери.
Един ден, в началото на май, зави по Кингсланд Хай Стрий при Долсън, на хвърлей от кино „Рио“, мислите му бяха навсякъде и никъде и той се надяваше да открие Тобико. Съненият поглед падна върху мъж и жена, които стояха с гръб към него пред цветарница и избираха саксия. Юнус не знаеше какво го бе привлякло в двамата, но не можеше да откъсне очи от тях.
Мъжът се пресегна и докосна жената по китката, погали я леко, с любов. Стройното й тяло бе извърнато към него, сякаш след миг щеше да отпусне глава върху рамото му. Изневиделица Юнус усети как стомахът му се присвива и ушите му започват да бучат. Имаше нещо познато в кестенявата коса на жената, в зелената й рокля с буфан ръкави и златни копчета, във формата на талията й, в изящно нежната извивка на ръката й. Сърцето на момчето заби като обезумяло. То пребледня и стисна устни.
Мъжът придърпа към себе си жената и й прошепна нещо в ухото, докосвайки врата й с устни — бързо и леко докосване, може би случайно, невинно и неволно, свенлива ласка, от която жената се поизвърна настрани и се усмихна, а на дясната й буза се появи трапчинка.
Мама.
Момчето обърна велосипеда и завъртя бързо педалите. Под пласта на обзелите го стъписване и паника то — или някаква част от мозъка му — си мислеше, че никога дотогава не е виждало майка си такава. Жената, която току-що беше наблюдавало, беше Мама, и в същото време изобщо не приличаше на нея. Около нея витаеше щастие, ярко като маргаритките, които беше купила.
Когато вечерта се прибра, Юнус приличаше на момче от восък — блед, с безизразно лице. Искендер и Есма започнаха да се заяждат, че приличал на фигурите на Мадам Тюсо. Пембе се притесни да не се е заразил от грип и се опита да го накара да си пийне ментов чай. Но Юнус отхвърли любезностите, не обърна внимание на подмятанията и настоя да си легне рано.