Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Въпреки всичко Джамила харесваше живота си. След сватбата на Пембе и Адем тя бе убедила баща си да не я дава жена на никого и да я остави да помага на акушерките в околията. Той се бе съгласил, решил, че това е временна прищявка. Но Джамила се бе оказала упорита. Днес единственото, за което съжаляваше, бе, че не може да стане лекарка. При други обстоятелства целта й щеше да е такава. Да работи в голяма чиста болница и да ходи с бяла престилка с табелка, на която пише „Доктор Джамила Йетер“. Доктор Доста Красота.
Надвесена по-близо до него, Джамила наряза две глави лук на дебели кръгчета, сложи ги под ходилата на пациента и ги завърза с памучни кърпи. Докато лукът изтегляше температурата от главата към долните части на тялото, тя продължи да сменя мократа кърпа върху челото на болния през няколко минути и да прави онова, до което прибягваше всеки път, когато нищо друго не помагаше — да се моли. Към полунощ температурата на контрабандиста спадна. Доволна, Джамила заспа на стола и засънува тревожен сън.
Беше в опожарен град, сам-сама, в напреднала бременност. Опитваше се да намери място, където да роди, но накъдето и да се обърнеше, се натъкваше на хаос. Срутваха се сгради, хора тичаха напосоки, кучета виеха от уплаха. Насред суматохата Джамила видя огромно легло с дебели стълбове за балдахин, с дърворезба по тях и копринени възглавници. Легна на него и роди момиченце. Някой я попита какво име ще му даде и тя отговори:
— Ще я нарека Пембе — на мъртвата ми близначка.
Джамила се събуди с разтуптяно сърце. Провери температурата на контрабандиста. Почти се беше нормализирала. Мъжът беше прескочил трапа. Навън се беше съмнало. Джамила разтърка скованите си крайници, изпи до дъно чаша студена вода и се опита да не мисли за съня. Запали тихо печката и се зае да приготвя закуска. Разтопи бучка масло и чукна три яйца, към които добави щипка сол и малко розмарин. Готвенето не й беше стихия. Тя се задоволяваше с прости ястия и тъй като не се грижеше за никого, не изпитваше нужда да подобрява кулинарните си умения.
— Мирише вкусно. Какво готвиш?
Джамила трепна и се обърна. Контрабандистът седеше на леглото с разчорлена коса и набола златистокафява брада.
— О, нищо особено, яйца.
Мъжът изсумтя може би одобрително, а може би не.
— И коя си ти, да го вземат мътните?
— Акушерката Джамила.
Върху лицето му се изписа укор.
— Какво търся тук?
— Ранили са те. Истинско чудо е, че си жив. Тук си от една седмица. Хайде, пийни малко чай.
Той отпи от чая и го изплю.
— Уф! Какво е това? Има вкус на конска пикоч.
— Лекарство — обясни Джамила, като се постара да прикрие обидата. — Не е зле да го изпиеш и да не ми плюеш в къщата.
— Извинявай — прошепна дрезгаво мъжът. — Сигурно трябва да ти благодаря, че си ми спасила живота.
— Благодари на Аллаха. Не аз, Той спасява животи.
Контрабандистът се позамисли и известно време мълча.
— Ей, акушерке, намира ли ти се цигара?
— Не е хубаво да пушиш — скастри го Джамила.
— Моля те — рече той. — Само едно дръпване.
Като се опитваше да се пребори с хаоса от чувства, които я обзеха, Джамила извади кесия с тютюн и хартия. Докато свиваше цигарата, мъжът я гледаше в ръцете — груби, червени и напукани, с кокалчета, отекли от постоянното миене със студена вода, и длани, с мазоли от брадвата, с която цепеше дърва.
— Странна жена си — рече той.
— Така твърдят.
— Как можеш да живееш тук съвсем сама? Трябва ти мъж да те закриля.
— А твоята жена има ли мъж, който да я закриля сега? Обзалагам се, че е самотна като мен. Някои жени хем са омъжени, хем са сами. Други като мен са просто сами.
Контрабандистът се усмихна и в очите му проблесна развеселено пламъче.
— Мога да се оженя за теб. Жена ми няма да има нищо против. Тъкмо ще си има компания.
Джамила запали цигарата, дръпна веднъж от дима и го издиша. Подаде без желание цигарата на мъжа и не обърна внимание на лекото му докосване по върховете на пръстите.
— Много щедро от твоя страна, но съм щастлива и така.