Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Сърце от стъкло
Село на река Ефрат, април 1978 година
Пациентът на леглото гореше. Джамила му премери температурата, като допря устни до челото му, точно както правеше с новородените. Долепи леко длан до китката му, за да провери пулса. Беше слаб и ускорен. Сърцебиене като тъпани, които чуваш отдалеч, като звуци на война. Човешкото тяло беше загадка. Обичаше да се сражава. Повечето хора не го осъзнаваха, но тялото беше воин, при това много по-издръжлив от душата. Но като всички велики войни, понякога най-неочаквано го покосяваше слабост. То се страхуваше от неизвестното. Изпитваше нужда да разбира врага, за да е в състояние да му устои, да нанесе удар, да го спре и да го разбие. Не можене да надделее, ако не беше наясно срещу какво се сражава. И тук се включваше Джамила. Откакто свят светува, знахари като нея помагаха на болните да си върнат силите, за да опознат своята болест. Тя не толкова ги лекуваше, колкото им даваме възможност да се излекуват сами.
Докато топеше кърпата в пречистен оцет и я слагаше върху челото на контрабандиста, в миг на колебание Джамила неволно се запита на кого всъщност помага. Дълбоко в себе си не се съмняваше, че всеки заслужава да живее, но дали всеки заслужаваше да бъде връщан от смъртта? Това беше дилема, над която често разсъждаваше и все не стигаше до окончателен извод. Дали хората се раждаха добродетелни и едва по-късно се покваряваха? Или още в мига на зачатието в тях вече бяха посети семената на порочността? В Корана се казваше, че всички сме сътворени от съсирек кръв. Джамила искаше да разбере колко от сегашното ни „Аз“ е било заложено в тази капка. Колкото и чиста и съвършена да бе, перлата се раждаше от песъчинка, проникнала в мидата по случайност, ако изобщо имаше такова нето. Дори лошата песъчинка можеше да се превърне в нещо прекрасно. Но имаше и случаи, в които зрънцето зло пораждаше само зло. Някои от новородените, за чието раждане Джамила беше помогнала, щяха да станат измамници, лъжци, крадци, изнасилвачи, дори убийци. Ако имаше начин да предскаже как ще се развие всяко дете, дали щеше да предпочете да не изражда някои от тях? Можеше ли да остави детето, прикътано на топло в майчината утроба, за да предотврати болката и нещастието, които то би могло да донесе на света?
Прегърнеше ли новородено, Джамила всеки път се възхищаваше на малките му пръстчета, на устата като розова пъпка, на нослето — и беше убедена, че такова съвършено същество не може да донесе друго, освен добро. Но понякога чувстваше, че някои новородени са различни. Още от самото начало. Не непременно по-безчувствени или злобни, просто различни. Майките също можеха да го доловят, ако интуицията им не бе затъмнена от завесата на обичта. Нейната обаче не бе притъпена от нищо. Джамила виждаше нещата. Просто не знаеше какво да прави с тях след това.
Колкото и да не беше за вярване, имаше акушерки, които убиваха децата, дошли на бял свят благодарение на тях. Така беше и с Авраам, за когото Джамила и Пембе бяха научили от баща си.
Един слънчев ден Берзо бе завел осемте си дъщери на свещеното езеро в Урфа. Въпреки напредналата си възраст, Назе скоро щеше да ражда пак и семейството бе отишло там да се помоли за син. Облаците се блъскаха по безкрайното щедро небе. Навсякъде гъмжеше от народ и се чуваше тих шепот наподобяващ едва доловимо шумолене на листа. Стъписани от всичко, което виждат, момичетата се струпаха близо едно до друго, притеснени, но и развълнувани. Нахраниха рибките. На връщане баща им им разказа преданието, свързано с това място. Онзи ден Берзо беше друг човек, очите му още не бяха помръкнали, усмивката му беше искрена. Беше, преди всичко да се обърка ужасно.
Цар Нимрод бил човек с необуздани амбиции и жестокост. Един ден първият му звездоброец го предупредил, че ако се роди момче на име Авраам, царството му ще види края си. Нимрод не бил готов да се раздели с престола, затова наредил на всички акушерки в империята да убиват новородените момчета. Всички, без изключение, и бедни, и богати. И така, акушерките, се захванали за работа. Първо помагали на майките да родят, а после, ако детето се окажело момче, го удушавали на място. Авраамовата майка обаче успяла да избегне жестокостта. Родила сама в пещера в планината: тъмна, усойна, но иначе безопасна.
Когато пораснал, Авраам се опълчил срещу жестокостта на Нимрод. Патриархът се вбесил. Наредил на всички, на мало и голямо, да съберат дърва за огън, толкова голям, че горял дни наред. После заповядал Авраам да бъде хвърлен в пламъците. След малко обаче пророкът излязъл от тях здрав и невредим само кичур от косата му бил побелял. Бог в миг превърнал огромния огън във вода и нажежената до бяла жарава — в потоци. Така се появило свещеното езеро в Урфа със свещената риба.