Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Исках да стана писател, именно писател, не писателка. Дори си избрах литературен псевдоним: Джон Блейк Оно — амалгама, обединила имената на трите ми любими личности: поет, писател и изпълнителка — Джон Кийтс, Уилям Блейк и Йоко Оно.
Често недоумявах защо женските имена са толкова различни от мъжките, защо са някак превзети, като от сън, сякаш жените не са истински хора, а плод на нечие въображение. Мъжките имена олицетворяваха силата, способностите, властта, например Музафер — Победител, Фарук — Който различава истина от лъжа, или Хусам Ал-Дин — Меч на вярата. А женските имена отразяваха някаква крехка уязвимост, все едно са порцеланова ваза. С имена като Нилюфер — Лотосов цвят, Гюлсерен — Нацъфтели рози, или Биназ — Хиляди ласки, жените бяха украса за света, хубава добавка, която обаче не беше от съществено значение.
Дж. Б. Оно. Име, което книжарите да изричат благоговейно. Леко загадъчно и при всички положения безполово. Име, което не се нуждае от сутиен.
След като си нарисувах брадичката, огледах лицето си. Полза никаква. Дори дегизирана като мъж, не хващах окото. Де да бях стройна като баща си и да бях с очите на майка си: зелени, големи и леко дръпнати. Вместо това съчетавах всички неприятни черти, включително късата шия на майка си и обикновените очи на баща си. Носът ми беше сплескан, косата — толкова къдрава, че не можех да я среша, челото — прекалено широко. Имах бенка на брадичката, грозно кафяво петно. Колко пъти съм молила мама да ме заведе на лекар, за да я махнат, но това бе от нещата, на които тя никога не обръщаше внимание. Беше красива жена, всички го твърдяха. Братята ми също бяха хубави. Беше нечестно, че между двамата синове генът на красотата е излязъл в отпуск и ме е пропуснал.
Юнус беше с ангелско лице, въпреки че детинското сияние вече помръкваше. Искендер също беше красив, но по друг начин. Беше привлекателен по изпепеляващ и подъл начин — мръснишки неотразим, както биха казали Барбитата. Давах си сметка, че доста от съученичките ми се заглеждат по брат ми и това е основната причина да се сприятелят с мен. Понякога Искендер идваше да ме вземе от училище и хвърляше мачовски поглед наляво-надясно, което за мое изумление винаги действаше.
— Как да кажеш не? — шушукаха момичетата.
— Прилича на Майкъл Корлеоне от „Кръстникът“. Липсва му само пистолет.
— Кога за последен път си ходила на очен преглед? — промърморвах, защото не виждах никаква прилика между Искендер и Ал Пачино.
Но дори да долавяха сарказма в гласа ми, не ми обръщаха внимание. За тях брат ми беше неустоимо мъжествен.
Откакто татко се изнесе, Искендер се бе променил много — беше станал надут, сприхав, заядлив. Все се мотаеше с приятелите си и с онова прехласнато по него момиче, гаджето му.
Блъскаше ден и нощ боксовата круша, сякаш светът гъмжи от невидими врагове. Ако това бе така нареченият тийнейджърски гняв, предпочитах да не пораствам никога.
Бяхме много близки, аз и майка, но всичко се промени, откакто гърдите ми започнаха да растат и получих първия си мензис. Сега единственото, от която тя се вълнуваше, беше девственост. Вечно опяваше за нещата, които не бива да правя никога, ама никога, и в най-дръзките си сънища. Нито веднъж не ми обясни кое е възможно и допустимо, способностите й за общуване се простираха единствено до правилата и забраните. Майка ми ме предупреждаваше за момчетата и заявяваше, че в ума им е само едно. На тази възраст повечето момчета били егоисти и нахалници и много от тях щели да си останат такива завинаги. Да, тя не възпитаваше братята ми със същите правила. Юнус може би още бе малък, но с Искендер мама се държеше съвсем различно, открито. Той не трябваше да внимава. Можеше да бъде такъв, какъвто е. За него нямаше забрани.
Онова, което мама не разбираше, бе, че аз изобщо не се интересувах от момчета. Смятах ги за скучни, кухи, подвластни на хормоните. Ако майка ми не говореше денонощно за това, дори нямаше да помисля за секс. Така де, охлювите бяха хермафродити, имаха и мъжки, и женски детеродни органи. Защо и хората не можеха да бъдат такива? Ако Бог ни бе сътворил като охлювите, щеше да има по-малко разбити сърца и болка по света.