Неочаквано възмездие

— Къде са?

— Не знам.

Реакцията на Сейнт Джеймс се изрази в една-единствена дума, по-скоро въздъхната, отколкото изречена:

— Страхотно! — След това: — От колко време? Спал ли е в леглото си тази нощ? А тя в нейното?

— Не.

Линли не прибави, че е видял само толкова в седем и половина сутринта, когато отиде да говори с брат си. Не каза, че в осем без петнадесет е изпратил Джаспър да го търси. Нито пък му описа ужаса, който изпита, щом видя полицейската кола и линейката пред Хауенстоу и си помисли, че Питър е намерен мъртъв, както и че — освен страха си — почувства и съвсем леко облекчение. Сейнт Джеймс оглеждаше замислено покрития труп на Брук.

— Питър няма нищо общо с това — каза Томас. — Било е нещастен случай. Ти сам го каза.

— Чудя се дали Питър е знаел, че Брук е говорил с нас снощи — каза Сейнт Джеймс. — Дали Брук би му казал? И ако го е направил, защо?

Линли усети мисълта, която предизвикваше тези въпроси. Беше същата, която се въртеше и в неговата глава.

— Питър не е убиец. Знаеш това.

— Тогава по-добре го намери. Убиец или не, има доста да обяснява, нали?

— Джаспър е излязъл да го търси от рано тази сутрин.

— Чудя се какво е правил на заливчето. Мислел е, че Питър е там?

— Там. В мелницата. Търсеше навсякъде. Също и извън имението.

— Вещите на Питър още ли са тук?

Линли познаваше Сейнт Джеймс достатъчно добре, за да усети какъв е изводът след този отговор. Ако Питър беше избягал от имението, без да има време за губене, знаейки, че животът му е в опасност, вероятно щеше да остави вещите си. От друга страна, ако беше тръгнал след извършването на убийство, за което знаеше, че няма да бъде открито още няколко часа, щеше да има достатъчно време да си събере нещата. По този начин щеше да се измъкне в нощта, без никой да разбере чак до намирането на трупа на Брук. Ако той го беше убил. Ако Брук изобщо бе убит. Линли се опита да се съсредоточи върху факта, че наричаха това нещастен случай. А хората от оперативната група със сигурност знаеха какво са видели при огледа на мястото. По-рано същата сутрин мисълта, че Питър е откраднал фотоапаратите на Дебора, за да ги продаде и да си купи кокаин, му се струваше отблъскваща, предизвикваше недоверие и отрицание. А сега мечтаеше за нея. Дали бе възможно брат му да е замесен едновременно в кражбата на фотоапаратите и в смъртта на Джъстин Брук? И ако съзнанието на Питър беше съсредоточено върху нуждата на тялото му от кокаин, защо му бе трябвало да спира пътя си към дрогата, за да премахва Брук?