Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Котър кимна, погледна предпазливо Сидни и напусна стаята. Когато остана сам със сестра си, Сейнт Джеймс я съблече и хвърли мокрите дрехи на пода. Нахлузи нощницата през главата й, като измъкна внимателно ръцете й през тънките сатенени презрамки. Тя не каза нищо и като че ли не забелязваше присъствието му. Когато Котър се върна с хавлия и пластир, Сейнт Джеймс й разтри грубо косата и се погрижи за краката, ръцете и пръските кал по прасците й. След това я сложи да легне и я зави с одеялата. Тя му се подчиняваше като дете, като кукла.
— Сид — прошепна той и я докосна по бузата. Искаше да поговорят за Джъстин Брук. Искаше да разбере дали са били заедно през нощта. Искаше да знае кога Брук е отишъл на скалата. И най-вече искаше да знае защо.
Тя не отговори. Гледаше право в тавана. Каквото и да знаеше, то трябваше да почака.
Томас паркира роувъра в най-отдалечения край на двора и влезе в къщата през северозападната врата, между оръжейната и стаята за прислугата. Беше видял редицата коли на алеята — две полицейски, една немаркирана лимузина и линейка с все още включени чистачки, — затова не бе напълно неподготвен да се сблъска с Ходж, когато премина бързо през жилищното крило на къщата. Срещнаха се пред килера.
— Какво има? — попита Линли стария иконом. Опита се да говори с разумна загриженост, без да издава нарастващата си паника. Когато зърна колите през носения от вятъра дъжд, първата му мисъл бе за Питър.
Ходж му даде доста охотно информацията, но по начин, предназначен да не разкрива собственото му отношение по въпроса. Каза на Линли, че се е случило нещастие с господин Брук и са го сложили в старата учебна стая.
В начина, по който Ходж предаде информацията, имаше мъничко основание за надежда: едва ли бе прекалено лошо, след като не бяха откарали Брук направо в болницата — надежда, която се разпадна няколко минути по-късно, когато Томас влезе в учебната стая в източното крило на къщата. Трупът лежеше, увит в одеяла, върху дългата, покрита с белези маса в средата на стаята; същата маса, на която поколения млади Линли бяха подготвяли детските си уроци, преди да бъдат изпратени в училище. Около нея стояха група мъже и разговаряха тихо, а между тях бяха инспектор Боскоуън и цивилният сержант, който бе дошъл за арестуването на Джон Пенелин предната вечер. Боскоуън говореше на всички и даваше някакви нареждания на двама мъже от оперативната група с кални панталони и мокри от дъжда якета. Полицейската патоложка беше с тях и можеше да бъде различена по медицинската чанта в краката й. Не беше отворена и тя като че ли не възнамеряваше да прави предварителен оглед на трупа. Мъжете от оперативната група в момента също не изглеждаха подготвени за каквато и да било работа. А това доведе Линли до единственото възможно заключение: където и да беше умрял Брук, то не бе в учебната стая.
Видя Сейнт Джеймс да стои до един от малките прозорци, насочил вниманието си към това, което можеше да се види от градината през нашареното от дъжда стъкло.
— Джаспър го е намерил в заливчето — каза тихо той, когато Томас дойде при него. Не се обърна от прозореца. Линли видя, че дрехите му са били измокрени наскоро, а по ризата му има кървави линии, разредени от дъжда като акварелна боя. — Прилича на нещастен случай. Изглежда като подхлъзване от скалата. Загубил е равновесие. — Той погледна над рамото на Линли към групата около трупа, след това отново към приятеля си. — Поне така смята Боскоуън засега.
Сейнт Джеймс не зададе въпроса, който Линли усети зад предпазливото твърдение. Беше благодарен за отсрочката, която му отпускаше приятелят му. Той попита:
— Защо е преместено тялото, Сейнт Джеймс? Кой го е преместил? Защо?
— Майка ти. Започна да вали. Сид стигна до него преди всички ни. Страхувам се, че в онзи момент никой от нас не разсъждаваше трезво, най-малко аз.
Тисово клонче, блъскано от порива на вятъра, задраска по прозореца пред тях. Дъждът образуваше остри фигурки по стъклото. Сейнт Джеймс отиде по-близо до прозореца и вдигна поглед към горния етаж на крилото срещу учебната стая, към спалнята в ъгъла, съседна на тази на Томас.
— Къде е Питър?
Отсрочката наистина бе кратка. Линли почувства внезапна нужда да излъже, да предпази брат си по някакъв начин, но не успя да го направи, нито пък можеше да каже какво го е подтикнало към истината — педантичният морал или неизречената молба за помощ и разбиране от страна на другия.
— Няма го.
— А Саша?
— Също.