Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
Луиса и Соня ми предлагат подкрепата си за срещата със сестра ми. Но тази част от пророчеството, тази част от битката си е лично моя. Докато чакам да се срещна с нея, гневът в мен нараства.
Алис, действаща рамо до рамо с Душите, които искат моята смърт.
Алис, изложила ме на опасност, като е развалила маминото заклинание.
Алис, която е прибрала списъка.
Когато най-после къщата потъва в сън, аз съм напълно подготвена да измъкна списъка от Алис, така че се отправям към стаята й с решителна стъпка, която не е никак тиха предвид късния час. Чукам на вратата й, ала отварям, без да дочакам покана. Лишавам я от възможността да откаже да ме пусне вътре.
На лицето й се настанява искрена почуда, която не съм виждала до този момент. Ръката й се насочва към пазвата й, а устните и се оформят така, че да издадат звука „О“, изразяващ смущението й.
— Лия! Какво…
Тръгвам към нея и за първи път, откакто сме сестри, откакто сме приятелки и довереници, сестра ми изглежда изплашена от мен. Когато заставам на сантиметри от нея, тя отстъпва крачка назад.
— Дай ми го, Алис — протягам ръка с желанието да я накарам да разбере, че няма да си тръгна без списъка с имена, който е моят път към свободата.
Тя клати глава и се прави, че не знае за какво става дума.
— Аз… Аз не знам за какво говориш.
Присвивам очи и изричам:
— Напротив… Алис… знаеш… много… добре. Той е у теб. Откраднала си го от татковата стая.
Тя изправя гръб, очите й проблясват, страхливото изражение отстъпва място на възмущението й.
— Уверявам те, Лия, каквото и да е онова, което си мислиш, че е у мен, лъжеш се. Макар че, като гледам, трябва да е много важно за теб. Наистина бих искала да беше у мен.
Очите й блестят с лукавата светлина, която винаги ме е карала да се боя от онова, което ще направи или каже в следващия миг. Тя продължава и аз разбирам защо се чувствам така.
— Особено като знам, че у теб има нещо мое.
Известно време се гледаме една друга в очите, дишаме учестено и шумно в притихналата стая. Нямам намерение да признавам, че нейният нож е у мен, нито пък да й го върна. Затова започвам да говоря спокойно въпреки напрежението, което чувствам:
— Върни го, Алис.
Тя накланя главата си на една страна и ме гледа в очите, без да мигне.
— Все още не знам за какво говориш.
Усещам безсилен гняв, който застрашава да изригне навън. Тя прекрасно знае за какво говоря. Убедена съм. Ала нямам друг избор, освен да го изрека на глас, ако не искам да остана в стаята на Алис и цяла нощ да си играем игрички.
— Списъкът. Татковият списък с имената. Беше на нощното му шкафче в задната част на мамината фотография. А сега го няма.
Тя се обръща и бавно се отправя към скрина, като пътьом сваля фибите от косата си и ме наблюдава в огледалото над тоалетката си.
— Аха… Най-после разбирам. Накрая си поумняла и си разбрала значението на ключовете.
В същия миг се извръща, започва да ръкопляска, сякаш се намираме в театър. Звукът от ръкопляскането й е оглушителен в тишината на стаята.
— Е, браво, браво, Лия. Трябва да се гордееш със себе си. Въпреки всичко. Но списъкът не е у мен. О, да, исках да го имам. Дори влязох в татковата стая, за да го взема. Погледнах зад мамината снимка, но списъкът вече не беше там.
Не успявам да прикрия объркването, което пробягва по лицето ми.
— Но откъде знаеше, че е там? Откъде знаеше къде е, след като през цялото време го търсих?
Тя високо се смее и искрено се забавлява.
— О, Лия! Ти все още не разбираш, нали?
Извръща се отново и ме поглежда, буйните й къдрици се разпиляват по раменете й.
— Няма нужда татко да ме упътва. Никога не ми е било необходимо. Твърде рано разбрах, че не представлявам интерес за него. Не и щом има своята великолепна Лия. Не, в този свят нямах нужда от него, а сега, когато се е преселил в другия, още по-малко. Нямам нужда и от Върджиния. Не се нуждая и от теб. Имам си собствени начини да се запознавам с нещата. Съжалявам само, че не намерих списъка навреме.