Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
Очите й се ожесточават.
— Е, ако искате да знаете, Алис настоя да прекара известно време насаме с господин Хенри. И открито заяви, че тъкмо тя е господарката на Бърчууд, а не госпожица Върджиния. И че не ми е работа да поставям под съмнение действията й. Ето какво ми заяви тя, госпожице: „Не ти е работа да поставяш под съмнение действията ми, Маргарет.“ Съжалявам, но нямаше как да я спра.
Обръщам се към Луиса и Соня.
— Останете тук. Каквото и да се случи, не излизайте от къщата.
Грабвам пелерината си, отварям вратата и след миг съм навън в хапещия мраз.
Заобикалям къщата и ги виждам да стоят на брега на реката; в същия миг от небето падат първите капки дъжд. Спирам се, вдигам лице нагоре и върху бузата ми се отронва едра студена капка.
Затичвам се.
Полите ми се мятат около глезените, докато бягам по каменната пътека. В далечината виждам Алис, застанала на сантиметри от Хенри. Сякаш всичко е наред и за миг ми хрумва, че най-вероятно съм на погрешен път. Двамата не вършат нищо лошо, просто разговарят.
Ала в същия миг небето се разтваря с грохот и дъждът започва да се лее като из ведро. Косата залепва за черепа ми, полите ми натежават от водата и все повече затрудняват движенията ми. Но Хенри и Алис остават на брега, сякаш над тях грее ярко слънце — те стоят неподвижни, без да обръщат внимание на пороя, който ги мокри до кости. Сега вече знам, че не съм сгрешила, и заповядвам на краката си да се движат по-бързо.
Двамата са на самия ръб на каменната тераса, в калта до реката. Твърде близо са до водата, мисля си аз. Когато стигам до тях, те не се обръщат, макар че със сигурност са ме чули как се задъхвам и се мъча да си поема въздух на две крачки от тях.
— Какво правите? — надвиквам плющенето на дъжда аз, макар добре да знам защо Алис е довела Хенри на това място.
В първия миг нито един от двамата не отговаря. Те просто се взират един в друг, сякаш на света не съществува никой друг, освен тях.
Най-после Алис изрича:
— Махай се, Лия. Все още имаш достатъчно време да останеш настрана. Нека поговоря с Хенри на четири очи. Ще уредя нещата на мига.
Хвърлям поглед към Хенри — само един поглед — и побеснявам от гняв. Седнал на стола си, той изглежда по-малък от всякога, сякаш се е смалил от дъжда и е заприличал на котето, което веднъж опитахме да изкъпем в кацата зад конюшните. Зъбите му тракат от студ. Той е само по сако.
— Това е колкото твоя, толкова и моя работа, Алис. Не те ли е срам да доведеш Хенри тук в този дъжд?
Аз тръгвам към него с намерението да го върна у дома на сигурно и топло място. Останалото ще остане за по-късно.
Ала Алис застава между Хенри и мен.
— Хенри няма никъде да ходи, Лия. Още не. Не и докато не ми предаде списъка.
Чакам той да го отрече. Иска ми се да възрази, да каже нещо, което да му спести мъчението да е между чука и наковалнята като притежател на единственото нещо, което и двете жадуваме да получим повече от всичко на света. Ала не това изрича той.
— Тя щеше да го вземе, Лия. Видях я как гледа. Моята задача е да те закрилям. Татко ми го каза.
— Татко… е… мъртъв, Хенри! — надвиква вятъра Алис и вдига ръцете си към небето. — Не остана никой, пред когото да отговаряш. Никой, освен мен и Лия. А ти можеш да я освободиш, Хенри. Можеш завинаги да я освободиш, като предадеш списъка на мен.
В гласа й се чете нова сила и той кънти дори над шума от бързия бяг на реката и плющенето на дъжда.
— Хенри! Погледни ме, Хенри! — викам го аз, защото искам да види, че не се страхувам и се опитвам да задържа погледа му със силата на волята си. — Не ме е страх, Хенри. Няма нужда да ме закриляш, разбра ли?
Устните му са станали болезнено сини с тъмновиолетов контур. Той едва говори, думите му трудно си пробиват път на студения вятър.
— Татко ми каза да го пазя. З-з-за теб, Лия.
После става онова, от което най-много се боя. Пръстите на Хенри са сключени здраво около нещо малко и бяло. Проклинам се наум. Когато съм отишла да искам списъка от Алис, само съм доказала, че той не е у мен. А това е станало причина да го потърси другаде.
— Сложи го в джоба си, Хенри. Прибери го, докато се върнем у дома.
Аз пристъпвам към него, като събирам целия авторитет, на който съм способна. Ще го прибера вкъщи. Да видим как Алис ще съумее да ме спре.
Само че тя не го прави. Всъщност тя не се доближава до мен. Отива при Хенри, впива пръсти в облегалката на стола му и се обръща с лице към мен.