Пророчеството на сестрите

Дали ще успее? Или медальонът ще намери как да се върне на ръката ми в някоя подходяща за това нощ, ще ме откара в Отвъдното при Звяра, който ще ме използва като Порта, като таен проход към битката, която ще отключи Седемте чуми?

Нямам отговори на тези въпроси. Още не.

Мога да направя само това, да пътувам напред в бъдещето си, към онази тъмна и безформена сянка, която стои там и ме чака. В бъдещето, недостигнато от моята майка въпреки желанието й да поеме поне донякъде моя дял в тази история. Да открия липсващите страници и останалите ключове. А те ще бъдат винаги с мен — майка ми и баща ми, леля Върджиния, Джеймс, дори Алис.

И Хенри. Хенри е моят талисман, който ми помага в тъмните нощи.

Викам в спомените си тъжните му очи по време на последния ни разговор. Очите и неговите думи, доста мъдри за десетгодишно момче: „Само времето ще покаже, Лия.“

Така е — времето наистина ще покаже.