Престолът от драконова кост

Успяха някак си — Саймън пухтеше, почти разплакан от усилието, Джосуа немощно плетеше крака по стъпенките, а Моргенес тикаше отзад и шепнеше окуражително. Беше дълго и кошмарно изкачване, ала накрая стигнаха до главния склад. Моргенес изприпка край тях, а Саймън се облегна на един денк, за да отдъхне, все още с принца на гърба си.

— Тук някъде, тук някъде… — мърмореше Моргенес, докато си проправяше път през струпаните стоки. Когато стигна до южната стена на помещението, осветявайки с кристала пред себе си, затърси още по-енергично.

— Какво? — попита Саймън, ала докторът му направи знак да мълчи. Докато гледаше как Моргенес изчезва и се появява иззад пирамидите от бъчви, Саймън почувства леко докосване по косата. Принцът го галеше по главата.

— Истински, истински! — въздъхна Джосуа. Саймън усети нещо мокро да се стича по шията му.

— Намерих го! — чу се тихият ликуващ вик на Моргенес. — Насам! — Саймън се надигна с леко залитане и понесе принца. Докторът стоеше до голата каменна стена и сочеше една пирамида от големи бъчви. На светлината на лампата сянката му изглеждаше великанска.

— Какво намерихте? — Саймън намести принца на гърба си и се загледа. — Бъчви?

— Точно така! — изкиска се докторът и с театрален жест извъртя наполовина обръча на най-горната бъчва. Цялата й страна се отдели, сякаш беше врата, и зад нея зейна тъмнината на пещера.

Саймън се втренчи подозрително в мрака.

— Какво е това?

— Проход, глупаво момче такова. — Моргенес го хвана за лакътя и го поведе към бъчвата, която стигаше едва до гърдите му. — Този замък гъмжи от тайни проходи.

Саймън се наведе и намръщено надникна в тъмната вътрешност на бъчвата.

— Вътре?

Моргенес кимна. След като се убеди, че вътре няма да може да върви изправен, Саймън коленичи и започна да се придвижва педя по педя; а принцът го беше яхнал, все едно че е пони.

— Не знаех, че в склада има такива проходи — каза той и гласът му отекна във вътрешността на бъчвата. Моргенес се наведе, за да вкара главата на Джосуа в ниския вход.

— Саймън, нещата, които не знаеш, са много повече от нещата, които знам аз. Направо се отчайвам от това несъответствие. Сега си затвори устата и побързай.

От другата страна вече можеха да се изправят. Сферата на Моргенес разкри дълъг коридор със сводест таван, целият в прах.

— Ех, Саймън — каза Моргенес, докато бързаха напред, — де да имахме време да ти покажа стаите, покрай които минава този коридор — някои от тях бяха будоари на една много велика и много красива дама. Тя използваше този коридор, за да ходи на тайните си срещи, — Докторът погледна Джосуа, който бе притиснал лицето си към врата на Саймън, и измърмори; — Заспал е! Заспал е като къпан.