Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Съжалявам. Не знаех как иначе да я нарека — заекна тя извинително, мислейки си, че може би е казала нещо глупаво. — Усещането беше, сякаш ме докосна отвътре в гърдите. Представих си ръка.
— Не, не съжалявай. Наричай го както поискаш. Просто никога не съм чувал да го описват така, това е всичко. Не че съм го правил толкова много — добави той бързо. — Винаги съм знаел, че това не е видът любов, която искам. Принудена.
— Не, аз също не бих го искала. Страхотен талант си имаш — каза Хелън предпазливо. Не искаше да го обиди, но истината беше, че това я плашеше малко. — Всички от Римската Династия ли могат да правят това?
— Не — увери я Орион. — Но могат да те разколебаят — и недей да мислиш, че това не е достатъчно лошо, защото е. Понякога за разликата между извършването на правилната и на погрешната постъпка е нужно съвсем малко, но доколкото ми е известно, аз съм единственият, който може напълно да вдъхне любов в едно сърце. Или да го разбие завинаги. И това не е най-ужасното, което мога да правя.
Хелън не можеше да си представи много неща, по-лоши от това, да имаш сърце, което е разбито завинаги, но нещо в начина, по който очите на Орион се разшириха и хлътнаха от страх, й подсказа, че той можеше.
— Е, кое е най-лошото, което можеш да правиш? — попита тя внимателно. Орион стисна челюст и проговори през зъби.
— Аз съм Земетръсец.
Произнесе „Земетръсец“ така, както повечето хора биха казали „убиец с брадва“.
— Добре — каза Хелън безизразно. — Чакай, не разбирам. Какво му е толкова ужасното на това?
Той се втренчи в нея невярващо:
— Хелън, някога да си чувала за благотворно земетресение? Такова, след което хората обикалят наоколо, повтаряйки: „Хей! Наистина е страшен късмет, че имахме това опустошително земетресение! Толкова се радвам, че всички, които познавам, са мъртви, а целият град вече е купчина развалини!“
Хелън не искаше да се смее, но въпреки това смехът се изплъзна. Подразнен, Орион се опита да се извърне от нея, но тя не смяташе да го пусне да си отиде. Сграбчи една от яките му мишци с две ръце и задърпа, докато той се обърна назад и я погледна в лицето.
— Не си тръгвай. Говори ми — настоя тя: идваше й да се ритне, задето се беше засмяла. — Обясни цялото това нещо със Земетръсеца.
Орион сведе глава и хвана ръката й. Докато говореше, си играеше нервно с пръстите й, като ги търкаляше между своите, сякаш натискът го успокояваше. Този жест напомни на Хелън за един друг път, когато Лукас беше взел ръката й. Тя понечи да се отдръпне, но не го стори. Орион имаше нужда от нея и тя осъзна, че искаше да го подкрепя. Винаги. Примирие или не, Хелън не можеше да убеди себе си, че е погрешно да държи на Орион.
— Знаеш, че сродниците на баща ми, Атинската Династия, произхождат от Тезей, Потомък на Посейдон — поде той внимателно. — Е, това се случва много рядко, но аз съм роден с всички таланти на Посейдон, включително способността да предизвиквам земетресения. Законът на нашата Династия изисква, когато някой Потомък се роди точно с този талант, бебето да бъде изложено на стихиите. Но баща ми отказал да го направи.
— Какво имаш предвид под „изложено на стихиите“? — От нещо в мрачния начин, по който Орион изрече думите, кожата й настръхна.
— Оставено на някой планински склон, за да умре, погубено от природните стихии. — Орион вдигна очи, за да срещне погледа й. — Смятало се, че е свещен дълг на един родител да постъпва така с бебетата, родени със силата да предизвикват земетресения, за да предпази общността като цяло.
— Свещен дълг? Това е варварство! Твоята Династия наистина ли е очаквала от баща ти да те остави да умреш на някой планински склон?
— Моята Династия приема този закон много сериозно, Хелън, а баща ми го нарушил. Когато бях на десет и откриха, че съм още жив, тръгнаха да ни преследват. Трима от братовчедите ми са мъртви заради избора, който баща ми направи. Какво да кажем за тях? Всички те имаха бащи, които ги обичаха, някои от тях имаха съпруги и синове, които ги обичаха, а сега са мъртви — заради мен.
В думите му имаше смисъл. Баща му беше извършил убийство, за да го предпази, но мъжете, които ги преследваха… те бяха загубили точно онова, в закрила, на което Дедал беше извършил убийство. И наново беше започнал цял един цикъл от убийства и отмъщение.
— Така ли, баща ти — Дедал, нали? — е станал Прокуденик? — Тя зададе въпроса тихо, като внимаваше да не притиска Орион твърде много. Когато Орион кимна, но не вдигна поглед от земята, на Хелън й хрумна една шокираща мисъл: — Ти си съгласен с тях! Смяташ, че баща ти е трябвало да те остави да умреш.