Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Здравей, великане — каза Изабел и си обеща да дойде пак на следващия ден с моркови и ябълки.
Не без неудоволствие тя видя, че бялата, елегантна кобила на Мадлен Клерисо още е тук. Хубавият кон й напомни за нейното съществуване. За съжаление.
Е, щеше да разбере дали това изобщо има някакво значение, когато Корин научи, че тя не се връща сама от Германия. Изабел се облегна на вратата на клетката на Селери и зачака, сложила една ръка на корема си и потупвайки с другата шията на Селери. Малко по-надолу от врата той сякаш беше леко изтънял.
— Ти не си кон, а жираф — измърмори Изабел.
Когато Корин най-после се върна, тя видя още отдалече, че й се зарадва.
Щом я видя, очите му направо светнаха. Тя изглеждаше прекрасно, неговата малка фея Жавота, застанала там пред оборите, в лека, бяла лятна рокля, с вързана на тила коса. Как е могъл да издържи толкова дълго без нея?
Изабел забеляза щастливата усмивка, разцъфнала на лицето на Корин, и пренебрегна всички разумни планове. Щом го съзря, всичките й намерения да му съобщи новината предпазливо и лаконично се изпариха. Ако не му кажеше веднага и на място, щеше да се пръсне.
Сомбре, кафявият англонорманин на Корин, както всяка вечер се втурваше под сливата, растяща току пред оборите, и както всяка вечер Корин понечи да отметне с елегантно движение един дебел клон, застанал точно на височината на главата му.
В този миг Изабел извика с всичка сила:
— Ще си имаме бебе! — И след една десета от секундата Корин усети силен удар по челото. Той се заклати на седлото и с олюляване се свлече на земята.
— Лельо Полет, това продължава цяла вечност! Кога ще излязат резултатите от прегледа?
— Всичко е идеално, миличка, всичко е наред.
— Колко точно е наред? Звучиш ужасно уморена.
— Аз съм ужасно уморена, миличка. Преживях цяла седмица химиотерапия, а освен това чичо ти държеше половин ден да играем на въпроси и отговори. За да ми докаже интелектуалното си превъзходство. Но кой мислиш, че победи? Точно така, победих го с голяма преднина. Коя река образува водопада Виктория? Той мислеше, че е Нил, но той бърка водопада Виктория с езерото Виктория.
— Лельо Полет…
— Аз го знаех. Като малки, двете с майка направихме пътуване по Нил. Беше като в онзи роман на Агата Кристи, толкова романтично!
— Лельо Полет!
— Естествено, че водопадът Виктория се образува от река Замбези! Казах на скъпия ти чичо, Луи, казах му, има още много да учиш. Какво ще кажеш да отидеш в Африка, когато… веднага щом оздравея. И знаеш ли какво отговори той?
— Ако няма да ми кажеш какви са резултатите от прегледа, дай да чуя чичо Лудвиг.
— О, ангелче, нали ти казах, че всичко е наред. Туморите в белия дроб са изчезнали. Засега не са нужни повече химиотерапии.
— Това означава ли, че ще оздравееш?
— Това означава, че вдругиден ще отидем с чичо ти на Северно море и аз ще се възстановявам в рехабилитационна клиника.
— Звучи прекалено добре, за да е истина. Няма ли да е чудесно, ако вместо това дойдете тук? Толкова ще се радвам да събера на едно място всички хора, които обичам.
— Не става, миличка, в клиниката ще ми назначат още лечения.
— Разбирам. Но можете да дойдете и по-късно. Ще ми дадеш ли номера на болницата? Ще ви се обаждам всеки ден!
— Мило дете, там ще се лекувам! Пък и целият ден ще ми бъде разграфен. Това означава, че ще ти се обаждам, когато имам време между масажите и разходките по плажа.
— Това звучи повече като център за красота, отколкото като рехабилитационна клиника. Все пак ти желая да можеш поне да се наспиш там. Наистина звучиш много уморена.
— Стига си ми повтаряла колко уморено съм звучала. Какво ново в „Ринкинкин“ и с моя нероден внук? Знам, че съм само леля, но мисля, че майка ти не би имала нищо против да се чувствам като баба.
— Определено не би имала. Ти ще бъдеш най-добрата баба, за която може да мечтае едно дете. Лельо Полет… още ли си там? Чувам някакъв странен шум отсреща.
— Разбира се, че съм още тук. Корин оправи ли се след падането?
— Още има синина. Като цяло се чувства ужасно сконфузено, никога не е падал от кон, а ние не преставаме да се занасяме с него. Всеки ден му повтарям, че сега сме квит и най-после ще разбере как съм се чувствала, когато се строполих пред очите му в рова.