Войната на Калибан

Пракс стоеше в сводестата кухина, където се бе състояла първата им среща с Никола. Двамата бяха отишли в една малка сладкарница, където хапнаха, пиха кафе и флиртуваха. Той още помнеше формата на лицето ѝ и как сърцето му замря, когато тя хвана ръката му. На мястото на сладкарницата сега имаше хаос от натрошен лед. Тук се пресичаха десетина коридора и през тях се изливаха хора, опитващи се да стигнат до космопорта или достатъчно дълбоко в луната, така че ледът да ги предпази, или пък някъде, където мислеха, че ще бъдат в безопасност.

Единственият дом, който бе познавал някога, се разпадаше около него. През следващите няколко часа щяха да измрат хиляди хора. Пракс знаеше това и част от него бе ужасена. Но Мей беше на онзи кораб, така че нямаше да е сред загиналите. Все още трябваше да я спаси, само че не от това. Този факт правеше нещата поносими.

— Алекс казва, че навън е напечено — съобщи Наоми, докато четиримата тичаха през руините. — Ама наистина напечено. Няма да успее да се добере до космопорта.

— Ами другата площадка за кацане? — вметна Пракс. — Можем да отидем там.

— Това е планът — каза Холдън на Наоми. — Дай на Алекс координатите на научната база.

— Да, сър — отвърна тя в същия момент, когато Еймъс вдигна ръка като ученик и попита:

— Онази с протомолекулата ли?

— Това е единствената тайна площадка за кацане, с която разполагам — отвърна Холдън.

— Да, добре.

Когато Холдън се обърна към дребния ботаник, лицето му бе сиво от напрежение и страх.

— Добре, Пракс. Ти си местен. Нашите брони са предвидени за вакуум, но ще ни трябват скафандри за теб и Наоми. Предстои ни да тичаме през истински ад и не навсякъде ще има въздух. Не мога да си позволя да свия в грешна посока или да търся нещо два пъти. Ти ще водиш. Можеш ли да се справиш?

— Да — увери го Пракс.

Намирането на скафандри беше лесна работа. Бяха в достатъчни количества, за да нямат сериозна пазарна стойност, и се складираха в ярко боядисани аварийни шкафове. Всички запаси в главните коридори бяха опоскани, но нямаше никакъв проблем да се шмугнат в един тесен страничен коридор към не толкова популярен комплекс, където навремето Пракс водеше Мей на пързалка. Скафандрите там бяха в оранжево и зелено, за да се виждат по-лесно от спасителите. Камуфлажен цвят би бил по-подходящ в случая. Маските миришеха на пластмаса, а сгъвките представляваха само обръчи, пришити към материята. Нагревателите им изглеждаха зле поддържани и бе много вероятно да се запалят при продължителна употреба. Разнесе се нов взрив, последван от още два, всеки от които звучеше по-близък от предишния.

— Ядрени заряди — определи Наоми.