Обещанието на краля вещер

Въпреки това те продължаваха да залитат. Арраян изстрелваше експлозии от разрушителни магически енергии, но репертоарът й бързо намаляваше и много от магическите й атаки не бяха нищо повече от номера, слаби заклинания, които създаваха повече неудобство на врага, отколкото да го наранят. Никой не можеше да постави под съмнение решителността и храбростта на Олгерхан, застанал непоклатим като скала срещу неспирния поток на реката от гаргойли — поне в началото.

Постепенно едрият полуорк заприлича повече на пясъчна могила, напукваща се и отслабваща, сякаш плътността му намаляваше.

Нещо не беше наред и Праткъс го знаеше. Или двойката не беше и наполовина толкова страховита, колкото изглеждаше първоначално, или силите им се изчерпваха прекалено бързо.

Гаргойлите изглежда също го усетиха. Атакуваха по-яростно и по-директно и Праткъс отстъпи назад, когато един прелетя над Олгерхан. Забавеният му удар не успя да го пресрещне и гаргойлът се спусна към свещеника.

Праткъс вдигна ръце, за да се предпази, очаквайки да бъде съборен, но забеляза, че гаргойлът се изви странно, след което го направи още веднъж. Когато джуджето се дръпна настрани, създанието не реагира, а продължи в същата посока и се заби с лице в земята.

Очите на Праткъс се разшириха, когато забеляза перата на две стрели, стърчащи от тялото на мъртвия гаргойл. Джуджето се покатери до северния ръб на хълма и видя двамата липсващи спътници, които се биеха яростно. Елъри пазеше фланга на Мариаброн, могъщата й брадва сечеше във въздуха, отнасяйки протегнатите крайници на всеки гаргойл, който се приближеше твърде близо. Защитен от жената войн, Мариаброн, легендарният Скиталец от Вааса, използваше лъка си по смъртоносен начин, изпращайки стрела след стрела в нощното небе, като почти всяка улучваше целта си и се забиваше в тялото на кръжащ гаргойл.

— Трябвате ми! — изкрещя надолу Праткъс. Двамата герои чуха призива и незабавно се спуснаха към джуджето.

Дори това движение бе съвършено координирано, Елъри обикаляше около Мариаброн, защитавайки гърба и фланговете му, докато лъкът на рейнджъра свистеше светкавично и ликвидираше всеки враг, изпречил се на пътя им.

Присъединиха се към Праткъс съвсем навреме, защото Олгерхан бе на крачка от припадък. Полуоркът бе паднал на едно коляно и едва успяваше да се защити от един гаргойл, който вероятно щеше да го убие, ако стрелата на Мариаброн не го бе поразила в гърлото.

Арраян, чиито магии бяха свършили, стоеше зад едрия полуорк с нож в ръка. Размахваше го диво, но всяко нейно движение беше нестабилно и прекомерно, всеки замах отваряше дупка в защитата й, която всеки новак би могъл да използва.

Елъри скочи до Арраян точно когато един гаргойл се хвърли към жената с широко разперени ръце, за да я хване в смъртоносна прегръдка.

Инерцията му бе спряна, когато след един широк размах брадвата на жената войн се заби дълбоко в гърдите му.