Обещанието на краля вещер

Положението му само се влоши, когато втори гаргойл прелетя покрай Арраян, заби се в краката на омотания и го препъна. Точно зад този очукан силует изскочи Праткъс, надаващ бойния си вик.

Олгерхан също беше там и нанасяше тежки разсичащи удари, които раздробяваха костите на гаргойла.

Ударите бързо намаляха и Праткъс се обърна да запита едрия полуорк какво става. Думите замряха в гърлото му, когато осъзна, че Олгерхан се бори за въздух, изтощен и едва стоящ на краката си.

Джуджето го изгледа с любопитство, без да разбира напълно. Войнът не бе получил сериозни удари, а битката едва бе започнала.

Поклащайки глава, Праткъс можеше само да се обърне и да потърси нещо друго за удряне.

След поредното претърколване под ноктите на още един спускащ се гаргойл, Ентрери се зачуди защо въобще си прави труда да се изправя. Зачуди се и защо, в името на Деветте ада, джуджето войн и кльощавият магьосник не са се включили в битката. Предположи, че това скоро ще се промени, когато един гаргойл връхлетя върху палатката на магьосника и яростно разкъса тъканта.

Но двамата не бяха вътре.

Очите на Ентрери се присвиха, когато палатката падна настрани и остави гаргойла учуден пред въже, висящо от въздуха. Гаргойлът го подръпна, после се покатери. Главата и раменете му изчезнаха в междупространствения джоб.

Последва ярък проблясък на пламък и обезглавеното тяло на гаргойла се изтърколи на земята. От въздуха изскочи Атрогейт, а единият му боздуган пушеше.

— Дайте ми момчетата, а вий се бийте с момиченца — изрева той. — Защото всеки знае, че в къдричките им има ноктенца! Буахаха!

Ентрери се замоли дузина гаргойли да удушат малкото чудовище.

Една двойка сякаш щеше да направи точно това, спускайки се бързо от въздуха, но въртящите се боздугани на джуджето ги задържаха на разстояние, а от междупространствения джоб долетя изпепеляваща мълния.

Отдалече Ентрери видя експлозията на мълнията съвсем ясно, защото силата й беше толкова могъща, че изпепели гаргойлите по пътя си и ги разхвърля настрани. Видя Кантан да наднича над въжето и осъзна, че кльощавият магьосник не е за подценяване.

Трети гаргойл, който беше на земята, нападна джуджето, което изрева в отговор и също се нахвърли върху него. Създанието извъртя глава, за да го прободе с рога си, но Атрогейт отскочи и по същия начин нанесе удар с глава, предизвиквайки сблъсък с челото на създанието, преди то да успее да насочи рога си.

Джуджето и гаргойлът отскочиха назад и се загледаха един в друг, като изглеждаха сякаш краката им не ги държат.

Атрогейт отново изкрещя „Буахаха!“, изсумтя и се изплю върху лицето на създанието.

— Набелязах те със слюнка, за да знам къде да цункам! — изкрещя той.

Джуджето внезапно се завъртя и единият от боздуганите му се вряза в лицето на зашеметения гаргойл. Главата на създанието отхвръкна назад. С широко разтворени ръце гаргойлът изви гръб и се взря в тъмното небе.