![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
— Не помниш ли какво се случи? Знам, че помниш… колко ужасно беше. Баща му ни нарани жестоко! Моля те, тръгвай с мен. Веднага!
— Чуй ме, мамо — прекъсна я Каролайн и направи още една стъпка напред. Очите й търсеха тези на Джо.
— Какво ще ми кажеш? — сопна се Огъста. — Думите нямат никакво значение — не могат да заличат всичките неприятности, които бащата на този човек ни е причинил! Бях майка на две невръстни деца, а той нахлу в къщата ни, за да ни убие!
— Но не го направи, нали? — умолително рече Каролайн.
— Човек носи убийството в сърцето си — възрази майка й.
— Говорите за баща ми, госпожо — повиши тон Джо.
— Твоят баща… — понечи да продължи тя.
— Джо — опита се да го спре Сам.
— Съжалявам, че е заплашил дъщерите ви, но не мога да ви позволя да говорите за него по този начин. Разбирате ли?
— Онова, което разбирам, е, че не искам да те виждам до дъщерите ми! — заяви с разтреперан глас Огъста.
— Тръгвай, Сам — нареди Джо на по-малкия си брат и се обърна.
— Джо, чакай малко, човече — умолително изрече Сам.
Джо не спря и не се обърна. Продължи напред. Не се извини на Огъста. Не се сбогува с Клий и Питър. Не изчака брат си. Не хвърли изпълнен с отвращение поглед към Саймън, Не припомни на Скай онова, което й беше казал. Но най-вече — дори и Скай, макар и замаяна от алкохола, го забеляза — не се сбогува с Каролайн.
Каролайн го гледаше как се отдалечава. Беше притиснала ръка към гърдите си. Тъмната й коса бе все така елегантно вдигната нагоре, а бялата й рокля обгръщаше дългите й стройни крака. Каролайн стоеше сред членовете на семейството си и наблюдаваше как Джо Конър си отива.
_1 ноември 1979 година_
Скъпи Джо,
Никога преди не съм се чувствала така. Когато отворих твоето последно писмо, бях готова да се засмея, защото ти винаги ми разказваш забавни истории. Очаквах да науча нещо ново за теб или за Сам.
Но не предполагах, че ще прочета онова, което аз самата исках да ти пиша. Аз също те обичам, Джо. Знам, че сме прекалено млади, че дори не се познаваме както трябва, че никога не сме се срещали… Защо нито един от изброените факти няма значение за мен?
Картините са странно нещо. Понякога, когато вляза в галерия, заставам пред портрета на някое момиче. Виждам го да седи на стол или да гледа през прозорец, или да се разхожда по плажа и ме обзема странно чувство. Не знам как разбирам, че въпросното момиче е влюбено. Винаги съм се чудила как успявам да го разбера, след като никога не съм изпитвала подобно чувство.
Сега обаче го изпитвам и знам, че през цялото време не съм бъркала в преценката си. Когато видя тези картини, когато погледна към тези момичета, все едно, че виждам своето отражение в огледало. Сякаш виждам себе си, потънала в мисли за теб. Влюбена съм в теб, Джо.
К.
> Четиринадесета глава
— Как можа, Каролайн! — възкликна Огъста.
Двете бяха в градината на «Хълма на светулките». Из соления морски въздух се носеше силен аромат на върбинка. Вълните се разбиваха с лек плясък в брега. В далечината, върху синята морска повърхност, се виждаше «Метеор». Водата блестеше под ярките лъчи на слънцето. Каролайн нямаше сили да гледа нататък. Обърна глава към майка си.
— Нямам представа за какво говориш, мамо. Сега Джо е мой приятел. Аз исках той да присъства на бала.
Огъста поклати глава. Беше облечена в дълга муселинена рокля, а на главата й имаше сламена шапка. Седеше на една пейка и пръстите й нервно си играеха с перлите на шията й. Наведе се и изскубна някакъв плевел от лехата с мащерка. После се зае да размества малката купчинка раковини до краката си.
— Да го поканиш на бала… — продължи. — Да го караш да се чувства като у дома си, при положение че семейството му носи отговорност за всички нещастия, които ни се струпаха на главите! Толкова много нещастия!
— Неговото семейство?
— Знаеш какво искам да кажа — сопна се Огъста и смъкна тъмните си очила, за да отправи наранен поглед към дъщеря си. — Майка му съблазни твоя баща. Толкова грозна постъпка! Страшно ме болеше от факта, че баща ти имаше извънбрачна връзка, скъпа. Тази любовна афера разби сърцето ми, а съпругът й се побърка. Наистина се побърка. Дойде тук, в нашата къща… — Тя спря, за да посочи към кухненската врата. — И се самоуби пред бедните ми дечица.
— Това се случи много отдавна, мамо — остро изрече Каролайн. — Спомняш ли си преди колко години?
— Няма значение преди колко години се е случило. Все още се съвземаме от шока. За малко да разтрогна брака си заради онази жена, Каролайн. После баща ти си внуши, че се налага да учи теб и сестрите ти да се защитавате, а накрая най-малката ти сестра уби човек. Насилието води след себе си насилие. Неговият баща сложи началото на този порочен кръг.