Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

— Дороти Смитам — поде той и нещо вътре в нея се сви заради начина, по който той произнесе името ѝ. Тя се разтопи. — Влюбих се в теб още когато те зърнах. Помниш ли онова кафене в Ковънтри?

— Ти носеше чувал с брашно.

Той се засмя.

— Истински герой. Такъв съм си.

Тя се усмихна и побутна празната си чиния настрани. Запали цигара. Усети, че е станало студено, радиаторът беше спрял да цъка.

— Е, беше много голям чувал.

— Вече съм ти казвал, че съм готов на всичко за теб.

Тя кимна. Казвал го беше много пъти. Беше мило и тя не искаше да го прекъсва, докато ѝ го повтаряше, но Доли не беше сигурна колко време ще успее да задържи мислите и въпросите си за Вивиан да не изплуват на повърхността.

— Говоря сериозно, Дол. Ще направя каквото поискаш.

— Би ли помолил келнера да провери отоплението?

— Сериозно говоря.

— И аз, тук изведнъж стана адски студено — обгърна тя с ръце тялото си. — Не усещаш ли?

Джими не отговори, беше твърде зает да търси нещо в джоба на панталона си. Доли мерна келнера и се помъчи да привлече вниманието му. Той сякаш я забеляза, но после отново се запъти им кухнята. Тя установи, че другата двойка си е тръгнала и че двамата с Джими са единствените посетители в ресторанта. — Мисля, че трябва да си тръгваме, Джими. Късно е.

— Само минутка.

— Но тук е студено.

— Не обръщай внимание.

— Но Джими…

— Опитвам се да те помоля да се омъжиш за мен, Дол. — Той изненада дори себе си, личеше си по изражението му, и се засмя. — Явно доста оплетох конците… за пръв път ми е. и не смятам да го правя отново. — Той стана от мястото си, коленичи пред нея и си пое голяма глътка въздух. — Дороти Смитам, ще ме удостоиш ли с честта да ми станеш съпруга?

Доли седеше в очакване да проумее, той да излезе от ролята и да се засмее. Знаеше, че Джими се шегува, нали точно Джими настоя в Борнмът да изчакат, докато спести достатъчно пари. Сигурно ей сега щеше да се засмее и да я попита дали иска нещо за десерт. Обаче той не го стори. Остана на мястото си, вперил поглед в нея.

— Джими? Ще се простудиш там долу. Веднага се изправи.

Той не го стори. Без да отмества поглед, вдигна лявата си ръка и ѝ показа пръстена, който стискаше с върховете на пръстите си. Златна халка с малък камък в обков — личеше си че е стар, но беше и достатъчно съвременен, не беше антика. Доли примигна изненадано — той си носеше и реквизит. Наистина прекрасно изпълняваше ролята си, заслужаваше възхищение. Искаше ѝ се да може да каже същото и за себе си, обаче той я бе сварил неподготвена. Доли не беше свикнала Джими да подема такива игри с превъплъщения — това беше нейна работа, и не беше сигурна, че промяната ѝ допада.

— Нека да си измия косата и да си помисля — изчурулика тя.

Неговата коса беше паднала върху едното му око и той тръсна глава, за да я отметне. По лицето му нямаше и намек за усмивка, когато се взря в нея за миг, сякаш за да събере мислите си, и въздъхна.