Паднали ангели

Скиташе се из прашна мъгла, някой държеше ръката й. Беше се обърнала, като си помисли, че сигурно е Даниел. Но макар устните, към които се притисна, да бяха успокояващи и нежни, те не бяха неговите. Бяха на Кам. Той я обсипваше с безброй нежни целувки и всеки път, щом Лус погледнеше крадешком към него, гневните му зелени очи също бяха отворени, забиващи се в нея, питайки я за нещо, на което тя не можеше да отговори.

После Кам изчезна, и мъглата също изчезна, и Лус беше здраво обвита в прегръдките на Даниел, точно където искаше да бъде. Той я наведе ниско и я зацелува настойчиво, ожесточено, сякаш беше разгневен и всеки път, щом устните му се отделяха от нейните дори само за половин секунда, из тялото й се разпростираше мъчителна изгаряща жажда, от която й идваше да закрещи. Този път тя знаеше, че това са криле, и ги остави да се обвият около тялото й като одеяло. Искаше да ги докосне, да ги обвие напълно около себе си и Даниел, но скоро кадифеното докосване започна да намалява, сви се и някак се прибра в себе си. Той престана да я целува, загледа лицето й, зачака реакция. Тя не разбираше странния горещ страх, събиращ се под лъжичката й. Но той беше там, и изведнъж от присъствието му й стана неудобно топло, после - задушаващо горещо - докато вече й беше непоносимо. Точно тогава се стресна и се събуди: В последния миг на съня самата Лус се беше разкъсала и разпаднала - а после беше изпепелена.

Беше се събудила подгизнала от пот, всичко - косата й, възглавницата, пижамата - беше мокро и внезапно я накара да изпита силен студ. Беше лежала там, трепереща и сама, до първата светлина на утрото.

Лус разтърка наквасените си от дъжда ръкави, за да се стопли. Разбира се. Сънят я беше оставил с пожар в сърцето и мра-зовита тръпка в костите, с които тя цял ден не можеше да се примири. Което беше и причината, поради която беше дошла тук да поплува, да се опита да прогони това усещане от организма си.

Този път черният бански почти й беше по мярка, а се беше сетила да донесе и чифт очила за плуване. Бутна вратата към басейна, за да я отвори, и застана под трамплина сама, като вдъхна влажния въздух със смътен привкус на хлор. Сега, когато не се разсейваше от присъствието на другите ученици или пронизителния звук от свирката на треньорката Даянте, Лус чувстваше присъствието на нещо друго в църквата. Нещо почти свято. Може би беше само защото помещението с басейна беше толкова величествено, дори и когато дъждът плющеше вътре през напуканите прозорци от цветно стъкло. Въпреки че нито една от свещите в червените странични олтари не беше запалена. Лус се опита да си представи как беше изглеждало мястото, преди басейнът да замести църковните скамейки, и се усмихна. Харесваше й идеята да плува под всички тези сведени за молитва глави.

Тя смъкна очилата си на носа и скочи вътре. Водата беше топла, много по-топла, отколкото дъждът навън, а трясъкът на гръмотевицата отвън прозвуча безобидно и далечно, когато потопи глава под водата.

Оттласна се и бавно заплува кроул за загряване.