Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Тялото й бързо се отпусна и няколко дължини по-късно Лус увеличи скоростта и заплува бътерфлай. Почувства изгарящото усещане в крайниците си и успя да го овладее. Точно към това чувство се стремеше. Право в целта.
Да можеше само да поговори с Даниел. Наистина да поговори, без той да я прекъсва или да й казва да се прехвърли в друго училище, или да изчезва, преди тя да успее да стигне до основната си мисъл. Това можеше да помогне. Можеше също и да се наложи да го върже и да му залепи устата с тиксо, само за да я изслуша.
Но какво изобщо щеше да каже? Всичко, на което можеше да се опре, беше това чувство, което я обземаше около него, което, ако се замислеше за това, нямаше нищо общо с който и да е от разговорите им.
Ами ако успееше да го заведе отново на езерото? Именно той беше намекнал, че то е станало тяхното място. Този път тя можеше да го заведе там и щеше да е свръхвнимателна да не споменава нищо, което явно го изкарваше от релси...
Не действаше.
По дяволите. Отново го правеше. Предполагаше се, че трябва да плува. Просто да плува. Щеше да плува, докато се умореше твърде много, за да мисли за нещо друго, особено за Даниел. Щеше да плува, докато...
- Лус!
Докато я прекъсне някой - Пен, застанала отстрани до басейна.
- Какво правиш тук? - попита Лус, като плюеше вода.
- А ти какво правиш тук? - отвърна Пен. - Откога се упражняваш доброволно? Не ми харесва тази твоя нова страна.
- Как ме намери? - Едва след като изрече думите, Лус осъзна, че може би са прозвучали грубо, сякаш се опитваше да избягва Пен.
- Кам ми каза - отговори Пен. - Проведохме цял разговор. Беше странно. Той искаше да знае дали си добре.
- Това наистина е странно - съгласи се Лус.
- Не - каза Пен, - странното беше, че той ме заговори и проведохме цял разговор. Най-популярното момче в училището... и аз. Нужно ли е да продължавам да изразявам изненадата си? Въпросът е, че всъщност беше наистина мил.
- Е, той си е мил. - Лус смъкна плувните очила от главата си.
- Към теб - каза Пен. - Толкова е мил към теб, че се е измъкнал тайно от училище, за да ти купи онова колие — което ти никога не носиш.
- Носих го веднъж - каза Лус. Което беше вярно. Преди пет нощи, след втория път, когато Даниел я заряза при езерото, сама, докато той пое по осветената пътека навътре в гората. Не беше успяла да отърси от ума си образа на тази сцена, и не беше успяла да заспи. Затова беше пробвала колието. Беше заспала, стискайки го в ръка близо до ключицата си, и се беше събудила, държейки го в ръка, горещо от допира й.
Пен размахваше към Лус три пръста, сякаш за да каже: „Хей? И искаш да кажеш, че...?“
- Мисълта ми е - каза накрая Лус, - че не съм толкова повърхностна, та да търся единствено някой, който ми купува разни неща.
- Не си толкова повърхностна, значи? - попита Пен. - Тогава те предизвиквам да съставиш не-повърхностен списък на причините, поради които си толкова хлътнала по Даниел. Което значи, без никакви „Той има най-прекрасните сиви очи“ или „Ооо, само как изпъкват мускулите му на слънчева светлина“.
Лус трябваше да се засмее на високия фалцет на Пен и начина, по който бе притиснала сключените си ръце към сърцето.
- Той просто ме разбира - каза тя, като избягваше погледа на Пен. - Не мога да го обясня.
- Разбира, че заслужаваш да бъдеш пренебрегвана? - Пен поклати глава.
Лус никога не бе разказвала на Пен за моментите, които беше прекарала насаме с Даниел, моментите, когато за миг бе видяла, че той също държи на нея. Затова Пен не можеше наистина да разбере чувствата й. А те бяха твърде съкровени и твърде сложни, за да ги обясни.
Пен приклекна пред Лус.
- Виж, основната причина, поради която дойдох да те намеря, беше да те завлека в библиотеката за свързана с Даниел мисия.
- Намерила си книгата?
- Не точно - каза Пен, като протегна ръка, за да помогне на Лус да излезе от басейна. - Шедьовърът на господин Григори все още мистериозно липсва, но аз, така да се каже, „хакнах“ предназначената само за абонати литературна търсачка на мис София, и изникнаха няколко неща. Помислих си, че може да ги намериш за интересни.
- Благодаря - каза Лус, като се надигна и се измъкна с помощта на Пен. - Ще се опитам да не бъда твърде дразнещо възторжена по адрес на Даниел.
- Няма значение - каза Пен. - Просто побързай и се изсуши. Навън се отвори кратко време без дъжд, а аз нямам чадър.
Почти суха и отново облечена в училищната си униформа, Лус последва Пен в библиотеката. Отпред тя беше частично отцепена с жълта полицейска лента, затова момичетата трябваше да се промъкнат през тясното пространство между картотечния каталог и справочния отдел. Още миришеше като след буен огън, а сега, благодарение на пръскачките и дъжда, се до-бавяше и дъх на плесен.