Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Добре ли ни виждаш?
Тим пое радиостанцията от Ед Реджис и отвърна:
— Виждам ви.
— Всичко наред ли е?
— Добре сме, доктор Грант.
— Не слизайте от колата.
— Няма. Не се притеснявайте.
Тим изключи радиото.
— Вън вали като из ведро — изсумтя Ед Реджис. — Естествено, ще си стоим в колата.
Тим се обърна и огледа растенията отстрани на пътя. През очилата листата имаха яркозелен цвят, а зад тях се виждаше малка част от мрежите на оградата, които също бяха зелени. Двата автомобила бяха спрели на склона на един хълм, значи се намираха някъде при зоната на тиранозаврите. Щеше да бъде страхотно Тим да види тиранозавър през очилата за нощно виждане. Може би тиранозавърът ще се приближи до оградата и ще надзърне към тях. Тим се чудеше дали очите му ще светят в тъмното. Би било чудесно.
Но засега не виждаше нищо и накрая се отказа да се взира в тъмнината. Пътниците и в двете коли мълчаха. Само дъждът продължаваше да барабани по покрива на автомобила. Водата се стичаше на ручейчета по страничните стъкла. Вече и Тим не виждаше почти нищо, дори с очилата.
— Колко време стоим така? — попита Малкълм.
— Не зная точно. От четири-пет минути.
— Каква ли е причината?
— Вероятно от дъжда някъде е станало късо съединение.
— Но ние спряхме, преди дъждът да се усили.
Пак настъпи мълчание.
— Нали няма да има светкавици? — обади се Лекс с разтреперан глас.
Страхуваше се от светкавици и сега нервно стискаше бейзболната ръкавица.
— Какво казахте? Не ви разбрахме — обади се доктор Грант.
— Сестра ми си приказва.
— А, добре.
Тим пак огледа растителността край пътя, но не видя нищо. Най-малкото тиранозавър. Дали тиранозаврите излизаха през нощта? Дали бяха нощни животни? Момченцето не беше сигурно, че е чело нещо за това. Имаше чувството, че тиранозаврите излизат по всяко време, и денем, и нощем. За тях това не бе от значение.
Пороят не спираше.
— Да му се не види и дъждът! — каза Ед Реджис. — Същински потоп.
— Гладна съм — обади се Лекс.
— Зная, Лекс — рече Реджис. — Но заседнахме, миличка. Колите се движат с електричество по кабели, прокарани под земята.
— И колко време ще стоим така?
— Докато оправят електричеството.
Заслушан в шуртенето на дъжда, Тим усети, че му се приспива. Прозя се и се извърна да огледа палмите вляво от пътя, но се стресна от силен удар, който разтресе земята. Обърна се точно навреме да забележи тъмен силует, който бързо пресече пътя между колите.
— Божичко!
— Какво беше това?
— Беше голямо колкото колата…
— Тим! Чуваш ли ме?
Той грабна радиостанцията.
— Слушам ви.
— Видя ли го, Тим?
— Не — отвърна момчето. — Не успях.
— Какво беше, по дяволите? — запита Малкълм.
— През очилата ли гледаш, Тим?
— Да. Ще внимавам — отговори малчуганът.
— Тиранозавърът ли беше? — попита Ед Реджис.
— Май не. Беше на пътя.
— Но ти не го видя — възрази Ед Реджис.
— Не.
Тим се почувства виновен, че не е видял животното, каквото и да беше то. Внезапно блесна светкавица и очилата му лумнаха в яркозелено. Той примигна и започнала брои: „Едно… две…“
Тътенът прозвуча оглушително, явно съвсем наблизо. Лекс се разплака.
— О, не…
— Спокойно, миличка — каза Ед Реджис. — Това е просто гръмотевица.
Тим пак огледа растенията край пътя. Дъждът се беше усилил и капките силно люлееха листата. Всичко се движеше. Всичко беше оживяло. Той пак разгледа внимателно листата…
И застина. Зад листата имаше нещо.
Момчето погледна нагоре, после още по-нависоко.
Зад листата отвъд оградата видя масивно тяло с грапава зърнеста кожа като кората на дърво. Но не беше дърво… Премести очилата нагоре…
Видя огромната глава на тиранозавъра. Той си стоеше и надзърташе през оградата към двата автомобила. Отново блесна светкавица, животното изви глава и нададе оглушителен рев. После настъпи тишина и стана тъмно. Чуваше се единствено ромоленето на дъжда.
— Тим!
— Да, доктор Грант.
— Виждаш ли какво е това?
— Да, доктор Грант.