Оковите на скръбта

— Не се оставяйте на слуховете да ви заблуждават, лорд Уаксилий — отговори жената. — След като тази история плъзна из града, хората започнаха да коват подобни неща и да ги продават на лековерните.

— Така ли? — попита Уакс с подчертано разочарован тон. — Много жалко. Прозвуча ми страшно любопитно.

Прибра монетата в джоба си. Миг по-късно, оркестърът засвири нова мелодия.

— Един танц? — покани той Келесина.

— За съжаление, вече го запазих за друг. Удобно ли ще е да продължим разговора по-късно, лорд Уаксилий?

— Разбира се, разбира се — каза той и ѝ кимна, а тя се обърна да се отдалечи.

После се приближи пак към масата си, без да откъсва поглед от нея и припрените, уплашени движения, с които си проправяше път през тълпата.

— Това лейди Келесина ли беше? — приближи се към него Стерис, стиснала в ръка нова чаша от подсладената жълта напитка.

— Аха — отвърна Уакс.

— Смятах да говоря с нея чак след като мине речта — изсумтя недоволно Стерис. — Наруши порядъка на целия план.

— Извинявай.

— Ще се справим някак. Какво научи от нея?

— Нищо — каза Уакс, без да спира да следи лейди Келесина, която тъкмо разговаряше с няколко мъже в костюми, застанали наблизо. Стараеше се да запази изражението си спокойно, но резките ѝ, отсечени жестове… да, определено беше разтревожена.

— Казах ѝ какво съм открил.

— Какво си направил?

— Подсказах ѝ, че вече съм по следите им — обясни Уакс, — макар че се постарах да звуча по-наивно. Не знам дали се хвана на лъжата. Уейн го бива повече от мен в тези неща. Отвътре му идва, затова.

— Значи си провалил всичко?

— Може би — каза Уейн. — Но ако бях в Дивите земи, изправен лице в лице с някой престъпник — за чиято вина, обаче, нямам доказателства, — така щях да постъпя. Щях да се изпусна уж неволно, че го подозирам, за да видя къде ще отиде после.

Лейди Келесина напусна залата с бързи стъпки, като остави един от мъжете да се извинява от нейно име за отсъствието ѝ. Уакс почти го чуваше. „Лейди Келесина бе принудена да се оттегли, за да се погрижи за един внезапно възникнал случай. Ще се върне скоро.“

Стерис проследи погледа му.

— Залагам десет банкноти, че е отишла да се свърже с Костюма и да му съобщи, че съм на път да ги разкрия.

— Аха — каза Стерис.

Уакс кимна.

— Знаех, че няма да мога да се меря с нея в приказките, колкото и да се опитвам. Но не е свикнала да я преследва законът. Така че ще допусне очевидни грешки — такива, които дори някой разбойник, новак в обирите на фургони, не би допуснал.

— Ще трябва някак да я проследим.

— Такъв беше и моят план — съгласи се Уакс и забарабани с пръсти по масата. — Май ще ми се наложи да се сбия с някого, за да ме изхвърлят от празненството.