Фурията на курсора

— Ще отида да се поразходя — продължи Амара с тих, безмилостен глас. — Някъде на многолюдно място. С нея. Където всички ще могат да ни видят. Където всеки шпионин на Калар може да ни види заедно.

Лицето на Рук отразяваше целия й ужас и мъка и тя погледна лейди Акватайн така, сякаш физически не е в състояние да свали очи от нея.

— Не. О, фурии, не. Убийте ме. Просто приключете с това.

— Защо? — попита Амара. — Защо ми е да го правя?

— Ако умра, за него тя ще стане никоя. Той просто ще я изрита — гласът й се накъсваше от ридания. — Тя е само на пет. Моля ви, тя е просто едно малко момиченце.

Амара си пое дълбоко дъх.

— Как се казва, Рук?

Жената внезапно увисна на веригите, изтощена от собствените си накъсани, резки ридания.

— Маша — изхриптя тя. — Маша.

Амара се приближи, принуждавайки Рук да вдигне глава, и я сграбчи за косата. Очите й сега бяха подпухнали и почти изцяло затворени.

— Къде е детето?

— При Калар — изхлипа Рук. — Той я държи близо до покоите си. За да ми напомня на какво е способен.

Амара се насили да говори твърдо и звънкият й глас отскочи от каменните стени.

— И пленниците ли държи там?

Рук поклати отрицателно глава, но жестът излезе слаб и очевидно лъжлив.

— Не — прошепна тя. — Не, не.

Амара не откъсваше очи от шпионката и я принуждаваше да гледа към нея.

— Знаеш ли къде са? Знаеш ли как да стигна до тях?

Настъпи тишина, разкъсвана от болезнените ридания и отчаянието на Рук.

— Да — каза тя накрая. — Знам. Но не мога да ви кажа. Ако ги освободите, той ще я убие.

Тя трепна.

— Графиньо, моля ви, това е единственият й шанс. Убийте ме тук. Аз няма да я предам.

Амара пусна косите на Рук и отстъпи назад. Повдигаше й се.

— Бърнард — каза тя тихо и кимна към ведрото в ъгъла. — Донеси й малко вода.

Графът се подчини, изражението му беше откъснато и дълбоко объркано. Рук не показваше никакви признаци, че го е забелязала, докато той не вдигна главата й и не поднесе черпак с вода към устните й. И тогава започна да пие с безумната, страшна жажда на затворено в клетка животно.

Амара с резки движения избърса ръката, с която беше докоснала шпионката, с края на полата си. После излезе навън и взе ключовете за оковите от дежурния легионер.

Когато се върна обратно в килията, лейди Акватайн, чиито черти си бяха възвърнали обичайното състояние, спря ръката й с израз на досада на лицето.

— Какво, позволете да узная, се каните да направите?

Амара спря и срещна студения поглед на лейди Акватайн с внезапен проблясък на желязна увереност в действията си.