Светлият лик на смъртта

Дамата слезе от колата до Белоруската гара, а Дербишов продължи. Стигна до пощата, паркира и влезе в онази част на зданието, където се намираха пощенските кутии. Лариса бързо го последва, но не рискува да се доближи много. Видя, че Виктор отключи една от кутиите, взе пощата и тръгна към изхода. Тя се извърна, за да не се сблъска лице в лице с него, почака той да излезе и отиде при кутиите. Той бе застанал ето тук и бе отключил третата вратичка отдясно. Лариса погледна номера и в същия момент й просветна. Ама разбира се, той продължава да ползва услугите на бюро за запознанства. А щом е така, тя трябва да се възползва. Това е най-приемливият повод за запознанство, най-безобидният, а и най-обичайният за Дербишов.

Лариса реши да не го следи повече за днес. Вместо това се прибра вкъщи и се залови за писмото. То трябваше да бъде такова, че със сигурност да предизвика у него интерес и желание да продължи познанството. Но как да го напише, та да няма възможност за грешка?

Замисли се. Мъж, който се запознава с жени с помощта на бюро за запознанства… Защо ли? Красив мъж, добре облечен, кара мерцедес. Такива не си търсят съпруги чрез бюро, и без това за ръката му има върволици претендентки. А и с любовниците не би трябвало да има проблеми. Каква е причината тогава? Къде е ключът към тази загадка?

Лариса се усмихна. Всичко е ясно: той не може да понася обяснения и усложнения. Трябва му жена, която да отговаря на неговите изисквания, но с която да може да скъса лесно, без риск да затъне в безкрайни разправии и досадни телефонни обаждания. Да се срещнат, да си поприказват, да направят любов два-три пъти — и чао! Никакви претенции, просто не са си паснали. И най-важното — никакви поводи за ревност. Наличието на една любовница не изключва появяването на следваща, нали в бюрото дават номера му на много мадами и той няма причини да откаже среща с тях. Не обича постоянството господин Дербишов, приятелките му омръзват бързо. А не е изключено и да има сексуални проблеми. С нова партньорка всичко да му е наред, но свикне ли с нея — пълно фиаско. И такава патология съществува.

Тя бързо нахвърля първия вариант на писмото. После пи кафе, легна на дивана, затвори очи, постави на клепачите тампони марля, напоени в настойка от лайка, и полежа така десетина минути. След половин час препрочете текста, видя, че не всичко в него е както трябва, и бързо нанесе поправките. За всеки случай реши да остави писмото да отлежи още известно време, отиде до магазина, напазарува и си сготви диетичен обед. Напоследък Лариса бе започнала леко да напълнява, съвсем леко, но мерките трябва да се вземат своевременно, така че тя моментално започна да спазва диета, за да запази тънката си талия и стройните бедра. След обеда окончателно шлифова писмото. Накрая Лариса добави и домашния си телефонен номер. Знаеше, че би било по-добре да посочи номера на пощенската си кутия, но нямаше такъв. Разбира се, можеше да наеме — никакъв проблем, но тогава Дербишов, ако изобщо се заинтересуваше от нея, щеше да й отговори с писмо, а това щеше да отнеме още време. Не, по-добре телефонния номер, така щеше да стане по-бързо. Лариса сложи в плика най-сполучливата си снимка, залепи го, излезе, качи се на колата и отиде в пощата. Ако го пуснеше направо в пощата, то щеше да бъде в кутията на Дербишов още утре.