Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— Е, да не преувеличаваме, децата вече са достатъчно пораснали. По-голямата дъщеря работи, синът учи в университета, всичко с тях е наред. Не мисля, че ще успеете да трогнете този нехранимайко.
— Нехранимайко? Значи знаете за него нещо, което… Кой е той? Кажете ми, моля.
— Абе нищо особено не знам. Никога не е имало оплаквания срещу него, в смисъл че не е пиел и не е биел жена си и децата. Семейството беше нормално, ходил съм у тях само два пъти. Първия път — когато приех участъка и обикалях апартаментите за опознаване. А вече втория — когато се случи това. Оказа се, че този тип не е имал брак с Цуканова, а е живял с нея почти двайсет години, представяте ли си? И сина си са отгледали заедно. А момчето беше сигурно, че баща му е законен съпруг на майка му. И момичето мислеше така. А се оказало, че той през всичките тези двайсет години си живеел там незаконно и на всичко отгоре тайно кръшкал. И един прекрасен ден заявил, че си е намерил нова съпруга. С помощта на бюро за запознанства, представяте ли си? Какъв мошеник, а! Умът ми не го побира: да живееш с една жена, да отглеждате общо дете и същевременно да си търсиш нещо по-добро чрез бюро за запознанства. Можете ли да си представите това?
— Не мога — честно призна Лариса. — И какво, оженил ли се е?
— А, това не знам! — разпери ръце участъковият. — Не е моя работа. Когато Цуканова се самоуби, аз естествено го намерих. Нали разбирате, момчето, Витя, беше само на осемнайсет, трудна възраст, страхувах се да не би след такъв удар да тръгне по лош път. Младежка работа, би могъл да започне да пие или да употребява наркотици. Та казах на баща му: подкрепете сина си, не го оставяйте сега сам, той се нуждае от вас. Поживейте с тях, докато се съвземат от преживяното. Защото не знаех, че Цуканова се е отровила именно заради него и след всичко това синът няма да го пусне и да престъпи прага им. Е, обясни ми, че синът му сега се нуждае от всеки друг, само не и от него. Докато майка му била жива, Витя дори не искал да говори с него по телефона. Представяте ли си, той не дойде и на погребението. Не искал да травмира децата.
— А децата научиха ли, че сте разговаряли с него?
— Не, не им казах. Защо трябваше? Щом не искат и да го знаят… Така че мисля, че няма смисъл да го търсите. Дори да го загризе съвестта и той да пожелае да помага на сина си, децата няма да приемат помощта му.
— Откъде знаете? Нали казахте, че след смъртта на Надежда Романовна не сте говорили с тях. Може да са променили отношението си. Все пак минала е почти година, откъде знаете как върви сега животът им?
— Извинете, как се казвате?
— Лариса Михайловна.
— Вижте сега, Лариса Михайловна, и аз не съм вчерашен и отдавна работя като участъков инспектор. Така че ако мислите, че не си разбирам от работата или я върша лошо, много грешите. — Гласът на Барулин стана гневен и Лариса се уплаши, че със своята нетактичност е провалила така добре започналия разговор. — Не ми е в принципите да занимавам хората с безсмислици — щом те нямат оплаквания, няма защо аз да ги търся. А да ги наблюдавам — това е вече друго нещо. Във всеки блок имам хора, които знаят всичко за всички. И ако с Витя Цуканов стане нещо необичайно, пръв ще науча.
— Ама моля ви се — с извиняващ се тон каза Лариса, — не ми се сърдете, другарю лейтенант, нямах това предвид. Разбира се, сигурна съм, че ако Виктор попадне в рискова група, това няма да остане скрито от вас, но думата ми е за друго. Имах предвид, че ако е престанал да се сърди на баща си, ако му е простил, може да е готов да приеме помощта му.
— Аз пък ви казвам, че не е, не му е простил — повиши тон Барулин. — Виктор дори не желае да говори за него.
Лариса разбра, че тази информация Барулин е получил именно от някого от съседите, които общуват с Цуканови. Тя се постара да направи гласа си колкото може по-умолителен:
— Но все пак дайте ми възможност да опитам, много ви моля. Вие сте напълно прав: момчетата винаги страдат, когато нямат баща, край тях непременно трябва да има мъж. Аз ще се опитам да убедя Виктор, да го накарам да промени мнението си. Кажете ми кой е баща му.
— Добре.
Участъковият с въздишка се надигна и отиде при касата. Извади оръфана дебела тетрадка и лениво започна да търси необходимите му бележки.