Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
Турецки излезе от къщата и приседна на пейката до вратата. Имаше нужда да събере мислите си и да си състави някакви що-годе логични предположения. Още от първите дни, след като пое това многоепизодно дело, той постоянно се интересуваше къде са неговите „фигуранти“, движещи се на свобода. По този въпрос му докладваха членовете на неговата бригада. Вчера вечерта Андрей Василиев беше още в Петербург. Вариантът да се е прибрал в столицата с влак или кола е възможен, но малко вероятен. Значи е пристигнал със самолет на Шереметиевската аерогара, защото именно там, на паркинга, събира прах неговото волво. Пристигнал е, да речем, към десет вечерта. И после направо ли е потеглил насам към вилата? Или пък се е отбил някъде? Къде е изстреляният куршум от пистолета „Макаров“? Ако се намери в тялото на Андрей, то случаят добива повече или по-малко конкретни очертания. Впрочем протоколите от аутопсията на труповете ще се получат утре или вдругиден.
Дойде Грязнов, приседна до него и запали цигара.
— Потършува ли?
— Тук си имат една стаичка, нещо като КПП. Дежурят хора от охраната на Уест. Той е пристигнал в четири и двайсет сутринта. Доста пийнал.
— С каква кола?
— С волвото си.
— Сам?
— Сам.
— Нали казваше, че телохранителите го следват на всяка крачка?
— Не е имало никого. И още нещо. В три часа пазачите са си заминали. Двама души.
— Един обаче е останал. И както видя, завинаги.
— Засега това е всичко.
— Четири и двайсет… Ти ми се обади в четири и четиридесет и пет.
— Не смятай. Експлозията е станала в четири и трийсет и пет.
— Докато прибере колата и се качи в гостната на втория етаж, вероятно се е забавил някъде, като е забелязал, че охраната я няма… Излиза, че трагедията се е разиграла за някакви си седем-осем минути. Ела, Слава, да се обадим в Шереметиево — надигна се Турецки.
— Седи — снизходително го подръпна Грязнов, после извади от вътрешния си джоб клетъчен телефон и набра номера на аерогарата. — Сергей?… О, здрасти, Микола!… Не ме позна ли? Значи според поверието ще стана богат! Микола, я погледни с кой полет е пристигнал от Петербург гражданинът Андрей Андреевич Василиев!… Ще почакам… Да, Микола, казвай! Такаа, ясно. Много ти благодаря, приятел!… Полет двайсет и четири седемнайсет. Пристигнал е в двайсет и един и четиридесет.
— Двайсет и един и четиридесет — повтори Турецки. — След двайсетина минути Уест се е качил в колата и е потеглил… Накъде?
— Към родната ни столица. Накъде другаде?
— Около единайсет е бил в Москва…
— Може и да се е отбил до вкъщи?
— Тук е пристигнал в четири и двайсет. Махаме един час за пътя. Така че, Слава, живи-мъртви трябва да узнаем къде, с кого и как е прекарал времето от единайсет вечерта до три и двайсет сутринта господин Робърт Уест… Я ми дай клетъчния телефон! — Турецки набра някакъв номер. — Маша? Добро утро! Извинявай, че те будя. Мислех си, че твоят благоверен ще вдигне… А къде е? Ако се обади, нека ми позвъни. Дочуване. Поздрави децата!… Маша Погорелова — поясни той на Грязнов, връщайки му телефона.
— А Валка къде е?
— Второ денонощие не се е прибирал.
— Поне обаждал ли се е?
— Обаждал се е.
— Е, тогава всичко е наред! Харесва ли ти? — попита Слава, като потупа с пръсти телефона.
— Не ми бъркай в здравето!
Слава пъхна телефона в джоба на сакото му и решително каза:
— Твой е! И без излишни приказки, за бога!
— Но това е скъпа вещ, Слава…
— Край. Точка.
— Е, благодаря…
— Американски е. Такъв си няма и главният!
— Главният може и да си има, но Костя със сигурност няма. Да тръгваме, Слава.
По пътя Турецки се обади на дежурния на „Петровка“ 38, който му помогна да се свърже със заместник-началника на Московската криминална милиция полковник Погорелов. Валентин каза, че знае за експлозията, докладвал му е майорът, с когото Турецки е разговарял и който е негов човек, много енергичен и упорит мъж, може да бъде спокоен.
— А ти къде си? — попита Александър.
— Абе мотая се тук и там — неопределено отговори Погорелов. — Убили са нашия Игорьок, Саня.
— Пилюгин?
— Да.
— Задържаха ли виновника?
— Ще го задържат. Е, добре. Казвай сега какво искаш?