Пазачът на фара [bg]

– Защо, по дяволите, никой не отговаря? – изръмжа Паула.

– Значи и Мелберг не вдига? – попита Йоста.

– Не, нито пък Патрик. При Мартин направо се включва гласовата поща, така че телефонът му сигурно е изключен.

– За Мелберг не се учудвам толкова, вероятно спи вкъщи. Но Хедстрьом обикновено си вдига телефона.

– Явно е зает с нещо. Засега трябва да се заемем сами. Ще информираме останалите, когато успеем да се свържем.

Тя отби в паркинга на болница „Удевала“ и спря колата.

– Трябва да са в интензивното – каза тя и се забърза към входа.

Намериха асансьора, влязоха и зачакаха нетърпеливо.

– Гадна работа – каза Йоста.

– Да, представям си колко са притеснени родителите. Откъде ли са намерили този боклук? Все пак са едва седемгодишни.

Йоста поклати глава.

– Да, да се чуди човек.

– Ще видим какво имат да кажат.

Щом влязоха в отделението, Паула спря първия лекар, който се изпречи пред очите им.

– Здрасти, тук сме във връзка с момчетата, които са докарани от училището във Фелбака.

Високият мъж с лекарска униформа кимна.

– Аз се грижа за тях. Елате с мен – каза той и пое нанякъде с километрични крачки, така че се наложи Паула и Йоста да подтичват след него.

Паула се опитваше да диша само през устата. Мразеше миризмата на болница и свързаните с нея усещания. Правеше всичко възможно да стои далеч от тези места, но покрай професията, която си бе избрала, й се налагаше да посещава болници много по-често, отколкото й се искаше.

– Няма опасност за децата – каза високият лекар през рамо. – От училището са реагирали бързо, а и имахме линейка наблизо, така че пристигнаха тук сравнително скоро и успяхме да овладеем ситуацията.

– Будни ли са? – попита Паула.

Леко се бе задъхала от бързането по коридора и си напомни, че трябва да се заеме по-сериозно с тренировките. Напоследък малко ги претупваше. И похапваше твърде големи порции от манджите на Рита.

– Будни са и можете да говорите с тях със съгласието на родителите.

Той спря пред една врата почти в дъното на коридора.

– Нека да вляза пръв и да предупредя родителите. От чисто медицинска гледна точка няма пречка да говорите с момчетата. Предполагам, че сте нетърпеливи да разберете откъде са намерили кокаина.

– Сигурно ли е, че е кокаин? – попита Паула.

– Да, взехме кръвни проби, които го потвърдиха.

Докторът отвори вратата и влезе в стаята. Паула и Йоста зачакаха, пристъпвайки напред-назад. След няколко минути вратата отново се отвори и отвътре излязоха неколцина възрастни със сериозни изражения и зачервени от плач очи.

– Здравейте, ние сме от полицията в Танум – каза Паула и се здрависа с всички.