Пазачът на фара [bg]

– Събота мина доста успешно – каза Андерш и погледна въпросително Вивиан.

Изглеждаше изморена и той се зачуди дали тя осъзнава колко много й се отразява всичко това. Може би миналото им най-накрая ги бе застигнало. Но той знаеше, че няма смисъл да казва това, Вивиан не искаше да слуша такива приказки. Беше твърде упорита и решителна, което бе и причината тя, а вероятно и той, да оцелеят. Андерш винаги бе зависил от нея. Тя го гледаше като дете, правеше всичко за него. Но той се зачуди дали нещата не бяха започнали да се променят, дали ролите постепенно не се бяха разменили.

– Как върви с Ерлинг? – попита той и сестра му направи гримаса.

– Ако не заспиваше като бебе всяка вечер, не знам дали щях да издържа – отвърна тя с безрадостен смях.

– Почти успяхме – каза той утешително, но си даде сметка, че тя не се вслушва в думите му.

Вивиан винаги бе притежавала една особена вътрешна светлина и макар никой друг да не я забелязваше, Андерш виждаше как тя угасва.

– Мислиш ли, че ще намерят компютъра?

Вивиан се сепна.

– Не, иначе досега да го бяха намерили, нали?

– Да.

В помещението настана тишина.

– Вчера опитах да ти се обадя – каза Вивиан предпазливо.

Андерш усети как тялото му се напряга.

– Така ли?

– Ти не вдигна цяла вечер.

– Бях си изключил телефона – опита да се оправдае той.

– Цяла вечер?

– Бях изморен, затова си взех вана и почетох малко. Отделих малко време и за отчетите.

– Аха – каза Вивиан, но Андерш долови, че тя не му вярва.

Никога преди не бяха имали тайни един от друг, но това също се беше променило. Същевременно обаче бяха по-близки от всякога. Не знаеше как да осмисли всичко. Сега, когато целта им беше на една ръка разстояние, нещата изведнъж бяха спрели да изглеждат толкова ясни, а мислите му го държаха буден и го караха да се върти в леглото по цяла нощ. Всичко, което по-рано беше така просто, сега бе станало сложно.

Как да й го обясни? Толкова пъти думите заставаха на върха на езика му, но щом отвореше уста, навън излизаше само мълчание. Не можеше да го направи. Беше й длъжник за толкова много неща. Все още усещаше миризмата на цигари и алкохол, чуваше дрънченето на чашите и животинските стонове на хората. С Вивиан се бяха свили под леглото й. Тя го държеше близо до себе си и макар да не беше много по-голяма от него, Андерш имаше чувството, че сестра му е като великан, който излъчва сигурност и може да го предпази от всяка болка.