Пазачът на фара [bg]

– Какво всъщност търсим? – попита Мартин и погледна несигурно към Патрик, който бавно поклати глава.

– Не знам точно. Мисля, че трябва да използваме интуицията си, да прегледаме папките и да видим дали има нещо, което изглежда така, сякаш си струва да се проследи.

Настана мълчание, докато двамата прелистваха материалите.

– Мамка му – каза Патрик след малко, а Мартин кимна.

– Това е само последната година. Даже по-малко. А „Фристад“ е само един от многото кризисни центрове. Като че живеем в изолация и не знаем какво се случва около нас.

Мартин затвори внимателно папката, която държеше, остави я настрана и взе друга.

– Просто не разбирам... – каза Патрик, изричайки на глас мисълта, която се въртеше в главата му, откакто пристигнаха във „Фристад“.

– Гадни копелета – съгласи се Мартин. – И май такова нещо може да сполети всяка жена. Не познавам Ана толкова добре, но тя изглежда мъжко момиче и ми е трудно да си представя как се е събрала с някого като бившия й съпруг.

– Разбирам какво имаш предвид.

Патрик свъси вежди при мисълта за Лукас. За щастие, това време вече беше далеч зад тях, но Лукас бе успял да навреди сериозно на семейството си, преди да умре.

– Лесно е да кажем, че не разбираме жените, които остават при мъж, който ги бие.

Мартин остави поредната папка на бюрото и си пое дълбоко въздух.

– Чудя се какво ли им е на хората, които работят тук и се сблъскват с това ежедневно. Може би не е толкова странно, че на Сверин му е дошло в повече и се е върнал у дома.

– Да, в крайна сметка това, което Лейла каза за честите смени в графика, изглежда като добро правило. Иначе би било напълно невъзможно да не се ангажираш лично със случая.

– Мислиш ли, че със Сверин се е случило нещо такова? – попита Мартин. – Че побоят е свързан с някого тук? Лейла използва думата „обсебени“. Може някой от мъжете да си е въобразил, че Сверин се е превърнал в нещо повече от лице за контакт, и да е решил да го сплаши.