![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Копеле — изхриптя иранецът. — Шибано копеле!
— Ако бях на твое място, Реза, щях да внимавам какво говоря. Ако не, следващият патрон, който ще изстрелям, ще бъде истински.
Има хора, които от страх изпадат в ступор, и други, които реагират с безполезна демонстрация на фалшива храброст. Реза Назари избра второто може би вследствие на обучението си, може би защото се боеше, че няма нищо за губене. Той се опита да нанесе силен ритник, който Габриел избегна с лекота, после сграбчи крака на Михаил в опит да го повали на земята. Един безмилостен удар под плешките бе достатъчен да спре атаката му. След това Михаил отстъпи встрани, за да позволи на Яков да довърши работата. В продължение на две години Яков се бе грижил за агента си, беше го ласкал, беше му плащал прекомерно големи суми. Сега, в рамките на две ужасни минути, той му нанесе побой, съответстващ на престъпленията му. Яков обаче избягваше да удря иранеца по лицето. Беше важно Назари да запази приличния си вид.
Келър не участва в побоя на Реза. Вместо това мълчаливо бе поставил пред огъня дървен стол без облегалки за ръцете. Назари се строполи вяло на него и не оказа съпротива, когато Яков и Михаил го омотаха с тиксо за задната облегалка. След това завързаха и краката му, докато Алон спокойно презареди пистолета. Той показа всеки патрон на иранеца, преди да го вкара в пълнителя. Нямаше други халосни. Оръжието бе заредено с бойни патрони.
— Разполагаш с прост избор — каза Габриел, след като пъхна пълнителя в дръжката и вкара първия патрон в цевта. — Може да живееш или да се превърнеш в мъченик. — Допря дулото между очите на Назари. — Кое от двете ще бъде, Реза?
Иранецът се втренчи мълчаливо в пистолета. Накрая каза:
— Искам да живея.
— Мъдър избор. — Алон свали пистолета. — Но се боя, че не можеш да получиш даром живота си, Реза. Трябва да си платиш за това.
— Колко?
— Първо, ще ми кажеш как ти и твоите руски приятели скроихте плана да ме убиете.
— А след това?
— Ще ми помогнеш да ги намеря.
— Не те съветвам да го правиш, Алон.
— Защо?
— Защото човекът, който поръча смъртта ти, е твърде важен, за да бъде убит.
— Кой е той?
— Ти ми кажи.
— Шефът на СВР?
— Не бъди глупав — отвърна невярващо Назари. — Нито един шеф на СВР няма да тръгне да те преследва без одобрение. Заповедта е дошла отгоре.
— От руския президент ли?
— Разбира се.
— Откъде знаеш?
— Повярвай ми, Алон, знам.
— Може и да се изненадаш, Реза, но ти си последният човек на света, на когото вярвам точно сега.
— Мога да те уверя — каза Назари, взирайки се в пистолета, — че чувството е взаимно.
Той поиска да бъде отвързан и да се отнасят към него с поне малко уважение. Габриел отказа и на двете му искания, въпреки че удовлетвори желанието му да пие вода дори и само за да промие нараненото си гърло. Яков държеше чашата до устните на своя агент, докато той пиеше, а след това попи няколкото капки вода, паднали на предницата на сакото му. Жестът не остана незабелязан от иранеца.
— Може ли една цигара? — попита той.
— Не — отвърна Алон.
Назари се усмихна.
— Значи, в крайна сметка е вярно. Великият Габриел Алон не обича тютюневия дим. — Все още усмихнат, той погледна към Яков. — Но не и моят приятел тук. Спомням си първата ни среща в онази хотелска стая в Истанбул. Мислех, че ще задействаме противопожарната аларма.
Моментът изглеждаше добър, колкото и всеки друг, за начало на разпита, така че Габриел започна от онзи есенен ден преди две години, когато Реза Назари бе пристигнал в Истанбул за поредица от срещи с турското разузнаване. По време на една почивка в програмата си той бе отишъл до малък хотел край Босфора и в една стая на горния етаж се бе срещнал за първи път с мъж, когото щеше да познава само като „господин Тейлър“. Реза бе казал на господин Тейлър, че иска да предаде страната си, и като доказателство за добрите си намерения му беше дал флашка, пълна с висококласифицирана информация, в това число и документи, свързани с ядрената програма на Иран.
— Документите автентични ли бяха?
— Разбира се.
— Открадна ли ги?
— Нямаше нужда да го правя.
— Кой ти ги даде?
— Моите началници в Министерството на разузнаването.
— Бил си неискрен от самото начало, така ли?
Назари кимна утвърдително.