Среднощният диамант [bg]

Останах да стоя пред нея няколко мига, вдишвайки дълбоко хладния нощен въздух. Яростта и сърдечната болка се бореха с болката от неудовлетворената страст. Дори в студа все още се чувствах пламнала и поруменяла, спомняйки си какво бяхме направили. Ако Грант внезапно бе изхвръкнал навън и се беше опитал да ме отведе обратно в леглото, като нищо можеше и да му позволя — и това ме вбесяваше още повече.

Какво се бе случило?

Докато слизах по стълбите, преобръщах този въпрос отново и отново в мозъка си, опитвайки се да разбера. Дали всичко се беше разпаднало, защото бях отбелязала съществуването на белега? Знаех, че беше сдържан, когато въпросът опираше до обсъждане на миналото му, но дали един дребен въпрос го беше раздразнил достатъчно, че да прекрати нещо, което съвсем очевидно искаше? Или просто бях развалила атмосферата, като попитах? Откъде да знам? Нямах представа какво правя. И може би именно това беше проблемът. Може би го бях разочаровала.

Насилвах се да поставям единия крак пред другия. Сълзи, подтиквани от многобройни различни емоции, напираха в очите ми, а колоритният нощен живот, който обикновено ме опияняваше, внезапно ми се стори противен. Тръгнах по заобиколен път през оживения район за развлечения, избирайки по-тихи улици, които все пак бяха близо до безопасните обществени райони.

Исках леглото си. Исках да затворя очи, да посрещна тъмнината и да забравя тази нощ. Исках да забравя, че току-що се бях опитала да се отдам на мъж и че се бях оказала недостойна. Мислех, че съм дръзка и съблазнителна, но бях само едно момиче, което се преструваше на жена.

Вик от тъмнината ме стресна и ме изтръгна от сълзливите ми мисли. Спрях и се извъртях рязко. Звукът беше дошъл от една уличка между големи сгради с жилища под наем, може би на две пресечки разстояние. Именно там улиците се отделяха от центъра и ставаха преобладаващо жилищни, с по-малко светлини и без криволичещи тълпи. Всъщност не виждах абсолютно никого там. Сенките, които изпълваха уличките, не издаваха нищо и се поколебах дали да се отклоня, за да разбера какво става. Това щеше да означава да се отдалеча още повече от безопасността на оживените райони. Викът — женски вик — прозвуча отново. Спомних си историите, които бях чувала за небрежната закрила, която милицията осигуряваше на града. Колко души там навън бяха безпомощни? Колко ли хора имаха чувството, че никой не може да ги спаси?

Взех решение.

Прокраднах се към уличката и използвах сенките за прикритие. Когато стигнах до входа, матова улична лампа хвърли потрепваща светлина върху група мъже, които се биеха. По-близкият оглед показа, че трима от тях се бяха нахвърлили върху един. Нечестно съотношение. И не видях жена никъде.