Третият близнак [bg]

— Опитът — отвърна майката.

Колата на Стив бе паркирана отвън — бяха минали през университетския комплекс и майка му я бе докарала до Вашингтон. Сега той я подкара обратно към Балтимор.

Когато й се бе обадил, Джийни му бе разказала как баща й я е окрал и е била предадена от президента на университета. Трябваше й някой, който да я приласкае, а Стив бе квалифициран специалист в тая работа.

Докато караше, си я представи, седнала до него на дивана, да му казва със засмяно лице: Радвам се, че дойде. Чувствам се много по-добре. Защо не вземем да махнем тия дрехи и да се търкулнем в леглото?

Той спря на един супер и купи пица с морски деликатеси, бутилка шардоне за десет долара, кутия сладолед „Бен — Джери“ и десет жълти карамфила. Погледът му се спря на първата страница на Уол Стрийт Джърнъл и в очите му се наби заглавие, в което ставаше дума за „Дженетико“, Инк. Това бе фирмата, финансираща проекта на Джийни за близнаците, спомни си той. Изглежда, май щяха да бъдат купени от „Ландсман“ — немски конгломерат. Той взе вестника.

Приятните му видения бяха помрачени от мисълта, че след като е говорила с него, тя може да е излязла. А може и да си е вкъщи, но да се прави, че я няма. Или пък да има гости.

С удоволствие видя паркирания отпред червен мерцедес. Обаче му мина през ума, че може да е излязла пеша, с такси или с колата на някой приятел.

Той натисна звънеца и впери поглед в домофона, сякаш да го накара да проговори. Оттам се чу пукот и сърцето му подскочи.

— Кой е? — запита раздразнен глас.

— Стив Логън. Дойдох малко да те поразведря.

Последва дълга пауза.

— Стив, не ми се занимава с гости.

— Нека поне ти поднеса тези цветя.

Тя не отговори. Изплашена е, помисли си той и изпита горчиво разочарование. Беше му казала, че вярва в невинността му, но това бе, когато той се намираше на безопасно място зад решетките. Сега обаче, когато звънеше на вратата й и тя си беше вкъщи сама, не беше толкова лесно.

— Не си променила становището си за мен, нали? — попита я Стив. — Все още вярваш, че съм невинен, нали? Ако не, просто ще си отида.

Ключалката избръмча и вратата се отвори.

Тя е жена, която не може да устои на предизвикателство, каза си той.

Влезе в мъничко фоайе с две врати. Едната бе отворена и водеше към стълбище. Горе стоеше Джийни, облечена в яркозелена тениска.

— Май е по-добре да се качиш — каза тя.

Посрещането не бе кой знае колко ентусиазирано, но той се усмихна и пое по стълбите, понесъл подаръците в хартиения плик. Тя го въведе в малък хол с кухненски блок в единия край. Обича черно-бялото, забеляза той, примесено тук-там с ярки цветове. Диванът й бе черен с оранжеви възглавнички, а на бялата стена висеше електриковосин часовник. Яркожълти абажури и бял кухненски плот с наредени по него червени чаши за кафе го убедиха в изискания й вкус.