Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

— Може да е пушач. Ако все още им е шофьор…

— Съжалявам. Бивш шофьор. Сега само се грижи за колите им или нещо такова. Казва, че го държат само защото им е жал за него.

— Интересно. Откри ли нещо друго?

Тя изпърха с мигли.

— Ами, той е зодия близнаци, харесва дългите разходки по плажа и много си пада по мъже в килтове.

Преглътнах последната хапка брауни и я прокарах с глътка хладен сок.

— Това е много странно. И аз си падам по мъже в килтове. — Сръчках я с лакът. — Мога ли да получа номера на Доналд, в случай че имам някакви въпроси?

— Няма да навлезеш в моя територия, нали?

Ахнах и сложих невинна ръка на още по-невинните си гърди.

— Никога не бих.

Тя ме игнорира.

— Значи, след като интервюираш икономката, ще отидеш да провериш Ракетата? — попита тя, а многозначителна усмивка озари лицето й.

Ракетата беше безценен източник, когато трябваше да се разбере кой е починал и кой още рита. Починал савант, който знае имената на всички хора, които някога са живели на Земята, Ракетата за секунди щеше да ми даде информация за случващото се с тях. И беше голям, и очарователен, и обичаше да прегръща. Силно.

Но Кук не говореше за Ракетата, ако пакостливата искрица в окото й беше някаква индикация.

— Да — казах аз, запомняйки адреса на икономката, който ми даде.

— Ами съседите на Ракетата? И тях ли ще отидеш да нагледаш?

Извих вежда.

— Имам слабост към мъже на харлита.

Тя закачливо размаха показалец към мен.

— Просто кажи „не“.

— Не разбираш — казах, преди да тръгна. — Това е наистина силна слабост.

* * *

Отидох с колата до жилището на икономката в южната част, опитвайки се да не се вманиачавам във факта, че баща ми се опита да ме застреля. Два пъти. Икономката живееше в старата част на града. Повечето от къщите се считаха почти за исторически паметници и бяха добре обгрижвани, както и тази на госпожа Бийчър.

След като почуках на вратата, отделих момент да се порадвам на красивите цветя на верандата. Бяха лилави. Дотолкова можех да ги определя. Дундеста възрастна жена със светлосива коса и меки сиви очи отвори дървената врата, но остана зад мрежестата. Върхът на главата й едва стигаше до брадичката ми и трябваше да гледа изотдолу.

— Здравейте, госпожа Бийчър?

— Да? — каза тя, бършейки ръце в кърпа за съдове. Носеше рокля на цветя, която изглежда бе прана доста пъти.

— Съжалявам, че ви безпокоя. Казвам се Чарли Дейвидсън. — Извадих личната си карта. — Аз съм частен детектив и бях наета да разгледам случай, свързан с бившите ви работодатели, семейство Лоуел?

Пулсът й рязко се ускори и устата й направи онова малко трепващо нещо, когато се присвива за микросекунда, преди да се усети. След това сложи най-доброто си покер изражение.

— Вижте, знам, че не се гледа добре на това да говорим за семейство Лоуел. Била сте техен служител много години. Но имам изричното им разрешение да разпитам персонала им — казах аз, лъжейки безобразно. Семейство Лоуел здраво държаха персонала си. Госпожа Лоуел беше чист тиранин.

— О, добре тогава — каза тя, изглеждайки успокоена. — С какво мога да помогна?

Продължи да ми говори през мрежестата врата, очевидно не желаейки да вляза. Горката.

— Разбрах, че сте работила за семейство Лоуел близо тридесет години. Можете ли да ми кажете нещо за дъщеря им Харпър?

Пулсът й отново полетя и се огледа наоколо, сякаш се чудеше дали не я наблюдават. Също като заместницата й, когато се опитах да я разпитам в имението на семейство Лоуел.

— Наистина не мога да кажа много. Беше много неуравновесена и имаха доста проблеми с нея, но само това мога да ви кажа.

— Да, и аз така чух. Помните ли кога започна всичко?

Тя погледна към кърпата за съдове в ръцете си. Страхът се излъчваше от нея на вълни.

— Изглежда всичко започна точно след като господин и госпожа Лоуел се ожениха.

Кимнах.

— Забелязахте ли нещо подозрително по онова време? — Не можех да не се зачудя дали преследвачът на Харпър не бе служител, може би дори някой недоволен такъв. — Дали семейство Лоуел са назначили някой нов тогава? Или някой да е напуснал?

Появи се мисъл. Можех да я видя в изражението й. Но тя я отхвърли с намръщване.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?