Друговремец [bg]

- Е, на мен не е било нужно да го казва, нали? Вече го знаех. - Той прокара длан през странната тъмна вода и раздвижи серните изпарения. - Не знам как е в Оксфордшир - и саркастичното натъртване ме накара да потръпна леко, - но по тези краища дамите обикновено не наблюдават неща като публични побои. Виждала ли си такъв?

- Не, нито пък държа - отвърнах остро. - Но мога да си представя какво би причинило белезите по гърба на Джейми.

Дугал поклати глава и опръска една любопитна сойка.

- Не, тук грешиш, моме, ще ме извиниш. Въображението е едно, гледката как разкъсват нечий гръб - друго. Ужасна работа. Правят го, за да пречупят човека, и най-често успяват.

- Не и Джейми. - Тонът ми беше по-рязък, отколкото възнамерявах. Джейми ми беше пациент и донякъде приятел. Нямах желание да обсъждам с Дугал личната му история, макар че, ако ме притиснеше с въпроси, бих признала, че ме интригува. Никога не бях срещала някой толкова открит и същевременно така потаен като високия млад Мактавиш.

Дугал се позасмя и прокара влажната си длан през косата си, като приглади разрошените от бягството ни кичури - или поне аз мислех, че сме избягали от хана.

- Ами, Джейми е опак като останалите си роднини - всички са като камъни, а той е най-лошият. - В гласа му обаче чувах уважение, колкото и да беше неохотно.

- Джейми каза ли ти, че са го били и за бягство?

- Да.

- Прехвърли се през стената малко след мръкване, в същия ден, когато го докараха. Хората доста често се опитваха да бягат, защото мястото, където ги затваряха, не беше особено -сигурно. Англичаните патрулираха почти всяка нощ. Писарят на гарнизона ми каза, че Джейми се е борил, а и му личеше, когато го доведоха, но пък са били шестима на един, а англичаните са с мускети, така че не е траело дълго. Джейми преношува във вериги и още по съмване беше на стълба. - Той спря и ме огледа, сякаш за да провери дали не ми прилошава.

- Побоите се случваха точно след строяването, за да започнат всички деня си с правилната нагласа. Джейми беше последен от трима.

- Значи наистина си го видял?

- О, да. И ще ти кажа, моме, не е приятна гледка. Имал съм щастието да не го изпитам, но предполагам, че и самото усещане не е много приятно. А най-неприятно е да гледаш как бият някого, докато чакаш реда си.

- Не се съмнявам - промълвих.

Дугал кимна.

- Джейми изглеждаше мрачен, но не показваше с нищо, че му въздействат крясъците и другите звуци. Знаеш ли, че разкъсването на плът се чува?

- О...

- И аз така си мислех - каза той и направи гримаса. - Да не говорим за кръвта и синините.

- Изплю се, като внимаваше да не улучи вира. - Преобърна ми се стомахът, а аз не съм гнуслив.

Дугал продължи с ужасната си история:

- Идва редът на Джейми и той отива до стълба. Някои трябва да ги влачат, но не и него. Протяга ръце, за да може ефрейторът да отключи оковите му Ефрейторът понечва да му дръпне ръката, за да го постави на нужното място, но Джейми се отдръпва назад с една крачка. Почти очаквах да побегне, но той просто си сваля ризата. Скъсана е тук и там и е мръсна като парцал, но я сгъва, сякаш му е най-хубавата неделна дреха. Оставя я на земята. После прави няколко крачки към стълба и вдига ръце, за да му ги вържат.