![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Знам какво да правя - отвърнах раздразнено, но въпреки това го сторих. Затворих очи и усетих как оттичащата се кръв затуптява отново в слепоочията ми. Лепкавото усещане около лицето и ушите ми започна да изчезва, макар ръцете ми още да леденееха. Концентрирах се върху това да дишам равномерно и отброявах до четири при всяко вдишване и до две при всяко издишване.
Накрая се поизправих, горе-долу овладяла порива. Дугал се върна на камъка и ме наблюдаваше, да не би да падна назад в извора.
- Има изход - каза той рязко. - Виждам само един.
- Кажи ми какъв е - отвърнах с неубедителен опит за усмивка.
- Добре тогава. - Той се приведе към мен, за да ми обясни. - Рандал има право да те разпита, защото си поданик на английската корона. Е, трябва да променим това.
Вторачих се неразбиращо в него.
- Какво искаш да кажеш? Ти също си поданик на короната, нали? Как би променил нещо такова?
- Шотландският и английският закон са много подобни - каза той, смръщил вежди, - но не са едно и също. А един английски офицер не може да нареди това на шотландец, освен ако няма сигурно доказателство, че е извършено престъпление, или сериозни основания за съмнение. Дори така не може да извика шотландец от земите на клана му без разрешението на местния земевладелец.
- Разговарял си с Нед Гауън - рекох и отново започна да ми се вие свят.
Той кимна.
- Да, разговаряхме. Реших, че може да се стигне дотук. И Гауън ми каза това, което и аз самият си мислих. Има само един начин да откажа законно молбата на Рандал - да те превърна от англичанка в шотландка.
- В шотландка ли? - попитах и замайването ми отстъпи пред ужасно подозрение.
Следващите думи на Дугал потвърдиха подозрението ми.
- Да - каза той, кимайки. - Трябва да се омъжиш за шотландец. Младия Джейми.
- Не бих могла!
- Ами... - Той се намръщи замислен. - Би могла да се омъжиш за Рупърт. Вдовец е и има малка ферма. Но пък е доста по-възрастен и...
- И за него не искам да се омъжвам! Това е най... най-абсурдното... - Думите не ми стигаха. Скочих на крака и започнах да снова из полянката, а падналите плодове на офиката пукаха под стъпалата ми.
- Джейми е добро момче - опита да се аргументира Дугал. - Не притежава много, но има добро сърце. Няма да е жесток с теб. А и е много силен боец, с добра причина да мрази Рандал. Ако се омъжиш за него, ще те пази с последния си дъх.
- Но... Не мога да се женя за никого! - избухнах.
Дугал впери остър поглед в мен.
- Защо не, моме? Да не би съпругът ти още да е жив?
- Не. Просто е... безумно! Такива неща не се случват.
Дугал хвърли поглед към слънцето и стана.
- По-добре да тръгваме, моме. Ще трябва да се погрижим за някои неща. Ще ни е нужно специално позволение - промълви, сякаш на себе си. - Но Нед може да се справи с това.
Хвана ме за ръката, като продължаваше да си говори сам. Отскубнах се.
- Няма да се омъжвам за никого - казах твърдо.
Дугал само повдигна вежди, не изглеждаше смутен.
- Значи искаш да те отведа при Рандал?
- Не! - Нещо ми хрумна. - Но поне ми вярваш, че не съм английски шпионин, нали?
- Вече ти вярвам.
- А защо вече?
Той кимна към извора и издълбаното лице в камъка. Сигурно беше на стотици години, по-старо и от дървото, което засенчваше извора и ръсеше белите си цветчета в черната вода.
- Извора на свети Ниниън. Пи от водата, преди да те попитам.
Това съвсем ме обърка.
- Това какво общо има?
Той доби изненадан вид и се усмихна.
- Не знаеше ли? Наричат го извора на лъжците. Водите му миришат на адските изпарения. Който пие от водата и след това лъже, ще му изгори стомахът.
- Аха - процедих през зъби. - Е, стомахът ми си е наред. Така че ми вярвай, когато ти казвам, че не съм шпионин, нито английски, нито френски. И още нещо, Дугал Макензи. Няма да се омъжа за никого!
Не ме слушаше. Всъщност вече си беше проправил път през храсталаците, скрили извора. Само по трепкащ дъбов клон личеше откъде е минал. Последвах го бясна.
По пътя към хана не спрях да протестирам. Дугал ме посъветва да си пестя дъха, за да имам с какво да си духам кашата, а след това яздихме в мълчание.
При хана хвърлих юздите на земята и изтрополих нагоре към стаята си.
Цялата идея бе не само абсурдна, но и немислима. Сновях из тясната стаичка и все повече се чувствах като плъх в капан. Защо, по дяволите, не ми стискаше да избягам от шотландците по-рано, независимо от риска?
Седнах на леглото и опитах да помисля ясно. От гледната точка на Дугал идеята несъмнено имаше смисъл. Ако откажеше да ме предаде на Рандал сега, капитанът не би се поколебал да ме вземе насила. А независимо дали ми вярваше, Дугал разбираемо не би искал да влиза в схватка с отряд английски драгуни заради мен.