Друговремец [bg]

На излизане срещнах госпожа Беърд в антрето. Тя ме спря с пухкава длан на лакътя и пооправи косата ми.

- Божке, госпожо Рандал, как ще излизате такава?! Само да втъкна този кичур... Така! Така е по-добре. Да знаете, братовчедката ми разправяше как опитала едно ново къдрене, получавало се прекрасно и държало дълго. Може да опитате.

Не ми даваше сърце да й кажа, че за непокорните ми светлокафяви къдрици е виновна природата, а не повредена машина за къдрене. Собствените й стегнати букли не страдаха от подобна опърничавост.

- Да, може и да опитам, госпожо Беърд - излъгах. - Слизам до селото при Франк. Ще се върнем за чая. - Приведох се да мина през вратата и тръгнах по пътеката, преди нещо друго в недисциплинирания ми външен вид да й направи впечатление. След четири години като медицинска сестра в Кралската армия се наслаждавах на свободата от униформи и дневни дажби и си угаждах с леки памучни рокли с ярки десени, напълно неподходящи за преходи през пущинаците.

Не че бях възнамерявала да правя подобни - по-скоро планирах да спя до късно сутрин, а след това с Франк да мързелуваме и да се излежаваме до късно следобед, без да спим. Само че трудно ни се удаваше да поддържаме духа на нега и страст, докато госпожа Беърд яростно чистеше с прахосмукачката пред вратата.

- Това сигурно е най-мръсният килим в цяла Шотландия - беше отбелязал Франк в леглото по-рано сутринта, докато слушахме рева на машината в коридора.

- Почти толкова, колкото подсъзнанието на хазяйката ни - съгласих се. - Може би все пак трябваше да отидем в Брайтън. - Бяхме избрали шотландските възвишения за ваканция, преди Франк да започне да преподава история в Оксфорд, защото Шотландия се бе запазила донякъде от ужасите на войната, белязали останалата част на Великобритания, а и не се поддаваше на пресилената следвоенна празничност, заразила по-популярните места за отдих на Острова.

А и без да го обсъждаме, и двамата смятахме, че ще е символично място, където да подновим брака си. Бяхме се оженили преди седем години и прекарахме двудневен меден месец в Северна Шотландия, малко преди да избухне войната. Затова си мислихме, че ще е спокойно местенце, където да се преоткрием, без да съзнаваме, че макар голфът и риболовът да са най-популярните шотландски спортове на открито, клюките са най-популярният спорт на закрито.

- Къде отиваш? - попитах, докато Франк сваляше крака от леглото.

- Би ми било неприятно да разочаровам горката женица - отвърна той. Заподскача леко нагоре-надолу и старото легло ритмично заскърца. Прахосмукачката рязко замлъкна. След минутка-две той простена театрално и се отпусна назад, а пружините издрънчаха под него. Аз не се сдържах и се разхилих с лице във възглавницата, за да не смущавам тишината в коридора.

Франк повдигна питащо вежди.

- Трябва да стенеш в екстаз, а не да се хилиш - смъмри ме той. - Ще си помисли, че не ме бива.

- Ако очакваш възторжени стенания, трябва да издържаш по-дълго - отвърнах. - За две минути - толкова.

- Неразумна жено! Дошъл съм да си почивам, не помниш ли?

- Мързелан. Никога няма да удължиш родословното дърво с нов клон, ако не се постараеш.