![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Останах в общото помещение, замислена над чиния доста стари на вид овесени питки, а Дугал се качи при командира. След това се почувствах странно. Трима-четирима британски войници ме гледаха изучаващо и си говореха тихо. След месец сред шотландците от Макензи присъствието на английски войници ме изнервяше. Казах си, че се държа глупаво. Бяха ми сънародници все пак, макар да не бяхме от едно и също време.
При все това ми липсваше компанията на господин Гауън и приятното познанство с Джейми, както и да му беше фамилията. Доста съжалявах, че не успях да се сбогувам с никого. Гласът на Дугал прекъсна размишленията ми. Стоеше на върха на стълбището и ми махаше да отида при него.
Изглеждаше обаче по-мрачен от обикновено, когато пристъпи встрани и ме въведе в стаята. Гарнизонният командир стоеше до прозореца и светлината очертаваше стройния му силует. Прихна за миг, когато ме видя.
- Да, така си и мислех. Не можеше да не сте вие, когато ви описа Макензи.
Вратата се затвори зад мен и останах сама с капитан Джонатан Рандал от Осми отряд на драгуните на Негово Величество.
Този път бе облечен в чиста червено-бежова униформа с поръбена с дантела широка връзка на врата, както и старателно накъдрена и напудрена перука. Но лицето му беше същото -лицето на Франк. Дъхът ми спря. Ала този път забелязах присвитите в израз на небрежна жестокост устни и арогантната му стойка. При все това се усмихна подканящо и ме покани да седна.
В стаята имаше само бюро и стол, дълга маса и няколко столчета край нея. Капитан Рандал направи лек жест към младия ефрейтор, застанал мирно до вратата. Той наля нескопосано халба бира и я постави пред мен.
Капитанът посочи на ефрейтора да се върне на мястото си, сам си наля бира и плавно се настани на столче от другата страна на масата.
- Така - започна със спокоен тон. - Защо не ми кажете коя сте и как сте се оказала тук?
На този етап нямах избор и му разказах същата история като с Колъм, като пропуснах само недотам тактичните забележки към собственото му поведение, но той така или иначе знаеше
за това. Нямах представа какво му е казал Дугал и не исках да рискувам противоречия.
По време на декламацията ми капитанът изглеждаше съсредоточен и скептичен. Не си правеше труда да го скрие. Поклащаше се на столчето и мислеше.
- Оксфордшир, казвате? В Оксфордшир не познавам никакви Бюшамп.
- Откъде бихте могли да знаете? - сопнах му се. - Вие сте от Съсекс.
Той се ококори изумен. Дощя ми се да си отхапя езика.
- И може ли да попитам откъде знаете?
- Ами акцентът ви - поправих се бързо. - Очевидно сте от Съсекс.
Елегантно извитите черни вежди почти докоснаха къдриците на перуката му
- Нито учителите, нито родителите ми биха се зарадвали да разберат, че речта ми така ясно отразява родното ми място, мадам - каза сухо. - Постарали са се и са платили добре, за да променят това. Но, предвид какъв експерт сте по местни акценти - обърна се към младежа до стената, - несъмнено можете да ми кажете откъде е ефрейторът ми. Ефрейтор Хокинс, бихте ли ми направил услугата да изрецитирате нещо? Каквото и да е - добави, като видя объркването на младежа. - Може би нещо популярно?
Ефрейторът, младеж с глупаво изражение на широкото лице и с широки рамене, завъртя трескаво глава в търсене на вдъхновение, след това застана мирно и започна:
Мег Надарената, дрехите ми тя изми, изми ги хубаво и хубаво ги скри.
Стоях си гол, в беда, настръхнал цял,
и накарах я да си плати,
за всеки, който дрехи някога е крал.
- Хм, достатъчно, ефрейтор, благодаря ти. - Рандал направи жест и момчето се върна до стената, обляно в пот.
- Е? - Рандал се обърна към мен.
- Ами, Чешир - предположих.
- Почти. Ланкашир. - Изгледа ме с присвити очи. Постави длани зад гърба си и отиде до прозореца. Може би проверяваше дали Дугал е довел още някого?
Ненадейно се завъртя и ме попита рязко:
- Парле ву франсе?
- Тре биен - отвърнах незабавно. - Е и?
Обърнал левия си профил към мен, той ме изгледа косо.
- Да ме вземат мътните, ако си французойка - промърмори на себе си. - Може би, но още не съм срещнал французин, който може да отличи кокни от корнуолец.
Затропа с пръсти по масата.
- Какво е моминското ви име, госпожо Бюшамп?
- Вижте, капитане - рекох с най-чаровната си усмивка, - колкото и да ми е забавно да си играя с вас на Двайсет въпроса, наистина предпочитам да приключим с встъпленията и да поговорим как да продължи пътуването ми. Вече се забавих много и...